Как смайващо красива пролетта
те кара да се влюбваш във живота,
година се родее с вечността,
а вечност се родее с небосвода.

Дали в градината ще пъпля аз
или на път ще срещам красотата,
напролет е щастливо всеки час
просто така, да щъкам по Земята.

Стихът си идва сам и без проблем
и пита ме дали ще го напиша?
Разбира се, животът е подем,
когато с Божи стихове се диша!


8 май 2024г., София
Росица КОПУКОВА

Продължаваш да ме смайваш.
Това "пъплене" в градината и "щъкане по Земята", те води към един наистина феноменален финал:

"Стихът си идва сам и без проблем
и пита ме дали ще го напиша?
Разбира се, животът е подем,
когато с Божи стихове се диша!"

Бъди благословена да ни радваши и занапред с високата си поезия!

Че напоследък той взе доста да издиша.

Няма никога да ми омръзне
да разказвам за добри неща.
Лошотията сама да мръзне
и да си отива в гибелта.
Безгръбначните не са ми тема
нито днес, ни в утрешния ден,
знам, животът че не е поема,
но всеки е за нещо прероден.
Белите души със още бели
трябва да се търсим и крепим,
леля Ванга завеща ни смело-
във единството ще устоим.
Моята България любима
ми е просто приказка безкрай.
Докато на този свят ме има
тя ще бъде моят земен Рай.
8 май 2024г., София
Росица КОПУКОВА

закъса Валерко, Бог му взе дарбата и му остана само завистта!

Сляла си се буквално с Музата на поезията. "В безкрайността" е поредното доказателство. Не жалиш ти, Валерко. Ще си посегне той на живота от завист.

Има истина. Ти си пророк в много отношения. Валерко не може да спи, все тук стои бедният!

Стане следобед - Валерко пише!