ЧЕТЕТЕ ПО-НАДОЛУ

Аз съм момиче на града, обичам
във анонимността да се изгубя,
с тревичките и със листа не сричам
дали щастлива пак ще се събудя.
Мащабна съм. Обичам да се боря,
където даже другите не дръзват,
а много често даже и не споря,
разкривам болки, истини и възли.
Попадна ли обаче в тишината
на селския пейзаж, загубвам време.
Не бих живяла с дни в зеленината,
но бих живяла, колкото поема.
Застана ли така...пред панорама,
потъвам в измерение, което
в обикновения живот го няма
и то разсича сякаш битието.
Просторът ще си отнеса със мене,
когато в градския живот се върна
и почвам пак неуморима денем
проблемчета до корен ще обърна!
11 май 2024г., София
Росица КОПУКОВА

Много е хубаво, Роси!

Караме напред!