Не се явявай във съня, не се явявай,
Когато приживе не беше мъж,
Със мене все така накрая става-
Посмъртно някой идва отведнъж.

Не те желая и не те жалея,
Бог те е пратил, ала си върви,
С достойни хора искам да живея
В оставащите мои земни дни.

Каквото е било за теб, било е,
Усещам, че си страдаща душа.
Сега съм тука, а пък ти си горе
И аз не мога да те утеша.

Не се явявай повече в съня.
Ако ти дотежи, спомни си само
За всяка моя дума и съвет,
Понеже никога не си бил рамо,
Отдавна аз без теб вървя напред...

21 май 2024г., София
Росица Копукова

Аз имам да ви нося добрина,
но си я пазя за добрите хора,
а лошите умират от злина,
но не от мене, някъде отгоре.
До истините извървям път
и трудно можеш мене да излъжеш.
Но не отделям във сърцето кът,
за мене трудно можеш да се вържеш.
Благодаря на Бога за това,
че ми чертае вярната посока
и аз усещам в своите слова,
че за доброто не изпускам срока.
Навярно може да е по-добре
и лошите накрая се обръщат,
но аз не ходя права по море
и с пълна кошница не се завръщам.
Достатъчно съм силна и добра,
безкористна съм в някакви предели,
но се отдръпвам в долната игра,
да се оправят, дето дали-взели....
Не искам да ме правят на глупак,
човечността с наивитет я бъркат.
На никого аз не подлагам крак,
но тръгна ли си - сто съдби обърквам!
Останалото е по Божи знак,
донякъде и аз го разгадавам,
и под ръка с Доброто тръгвам пак,
че имам още много да раздавам...
22 май 2024г., София
Росица КОПУКОВА

Да им простим това малко прегрешение - нали са на небето? /Тук включвам и подземното небе/.

Родена си да вървиш с доброто и няма нужда да им слагаш крак, когато "сто съдби обърквам". Толкова хубаво си го казала:

"Навярно може да е по-добре
и лошите накрая се обръщат,
но аз не ходя права по море
и с пълна кошница не се завръщам."

Поздравление за поезията!

за хубавия коментар.