/ РАЗКАЗ ПО ДЕЙСТВИТЕЛЕН СЛУЧАЙ/

ЧЕТЕТЕ ПО-НАДОЛУ:

По София е така. Не можеш да викнеш съседката през оградата, да я срещаш всеки ден, дори да я познаваш отдавна, рядко ще я видиш. Всеки лети по задачи и, ако не се засече някой с някого на трамвая примерно, няма и да се разговори.
Та така аз днес срещнах леля Поли на трамвайната спирка. Аз с кафето, тя с торбите напазарувала.
Поздравихме се, отивала при внуците.
- Пораснаха вече, лельо Поли. Кой клас станаха?
- Голямата е в Париж, ама е тук за седмица. Първа година студентка политология и европейско право ще учи, в Сорбоната. Малкият е десети клас и той е тука. Учи в езикова гимназия. В немската.
- А защо ти отговаряш за обяда?
- Синът и снахата отидоха за седмица в Гърция и аз поех задачата да ги храня.
- Ех, лельо Поли, да не стане така - ти да поемеш задачите, а чужбината да ги отвлече един ден?- усмихнах се аз.
- Не вярвам, Роси, учим ги на български корен, засега не мислят да остават навън. Ама знам ли: внучката владее пет езика перфектно, говоримо и писмено, плюс българския, внукът и той като нея. Казвам на сина, че се плаша за тия деца, да знаеш. Хубаво е мозъкът им да сече, ама то бива, бива....
- Радвай се. Такива ги помня от малки. Нека растат и се развиват. Хубаво е, лельо Поли, че родителите им са тръгнали малко на разходка по Гърция. Сега е моментът, още не са дошли големите горещини...
- Като прощаване с живота е за снахата, Роси.
- Защо? Какво приказваш?
- Така е, мила, само хубаво няма, да знаеш. Имаше отдавна множествена склероза, какво ли не правихме, вече е на количка. Със сина са голяма любов. Вика ми, докато може, ще я води насам-натам да живеят като нормални хора. Качи я на колата и я заведе да се разнообрази.
После идва социална асистентка. Той отива на работа.
Онемях. Не знаех какво да кажа.
Леля Поли много добре съзря, че се стъписах не на шега и продължи, за да разсее атмосферата:
- Не знам колко ще живее, Роси. Готови сме и за най-лошото, но съм казала на сина - отиде ли си, поемам аз дома. Тези деца трябва да се изучат.
- Не знаех за болестта й, лельо Поли. От какво е станало, какво казват лекарите?
- Нищо. Непредвидима болест е, развива я отдавна. Стопираме, забавяме, но процесът върви. На тези прекрасни деца, внуците ми, какво им дойде до главата.
Но леля Поли не заплака. Дребничка, хубава от млада, но корава жена. Вдовица остана отдавна.
Младите живееха в " Дружба", тя тука, затова нямах понятие. Синът й сменил апартамента с друг на първи етаж, доплатил даже, да може да излиза без проблеми навън с асистентката или с него, или с внука.
Качихме се заедно, но тя скоро слезе. Помогнах й да сложи една торба в друга, да не се скъса, помахахме си и аз продължих.
Тя удържа, но аз търкулих няколко сълзи след нея.
Добре, че не ме видя.
26 май 2024г., София
Росица КОПУКОВА

Поздравявам те и ти свалям шапка за емпатията. Както е казано - неведоми са божиите пътища! И с мен се случи нещо подобно в местния Промаркет. Там на касата работи една млада жена - скромна и добродетелна. Наблюдавам я как на всеки сторва добро. Но преди 2 дни забелязах, че е оклюмана. Не се стърпях и я попитах, дали не е болна. Не аз, а майка ми е болна - ми отговори тя. Болна е от рак с метастази. Оказа се рак на дебелото черво. Жената е оперирана успешно, но не щеш ли - появили се метастази в черния дроб. В резултат отделя много течност в коремната област. Разбрах, че и баща й е починал от рак - очевидно кармичен случай. Много ми дожаля и я посъветвах да пробва с билката Камшик. Тази билка е много подходяща при рак на черния дроб. Дано помогне в случая.

Много хубав коментар и полезен, и човечен.