Господ дава, дава, много дава,
пък ти гледа пътя на делата,
всичко се отгоре наблюдава,
после ти започват патилата.

Те настъпват в зрелите години,
без да искаш, все вървиш на заден,
като ракът във водите сини,
като жабата във блатна вада.

Я се присети какво си правил,
колко мърсотии и подмоли.
Не признаваш, че си разигравал
хиляди съдби на честни хора.

Всичко е докрай закономерно.
Може да е карма, може - не е.
Но Вселената си е Вселена,
илюзиите няма да те сгреят.

Нямам повече какво да кажа.
Трудна съм на прошки за измама.
Мога публично да те докажа,
но да отмъщавам злостно няма.

Бог, каквото посече, не мога
даже във живота да се сетя.
Трябва да си понатрупал много
грехове, та повече не светиш!

4 юли 2024г., София
Росица КОПУКОВА

Това е твоята стихия, Роси. Поздравявам те!

Предупреждаваш мнозина, а народът казва: "Предупреден - половин спасен!"