ЧЕТЕТЕ ПО-НАДОЛУ:

Приятелството тихо се изхлузва
зад лицемерно излияние от думи,
но интуицията в мене звучно
предупреждава ме за други друми.
Отдавна се научих да не жаля,
не се обръщам и не отговарям,
на интереса шапката не свалям,
фалшивото във мен не проговаря.
Светът се промени и ние в него,
скроени отношения не търся,
които зад подписаното его,
за себе си все искат да забърсват.
И после нищичко не са разбрали:
защо им е затворена вратата,
не дава телефончето сигнали
и всичко им било тъй непонятно.
Усетя ли човекът нечовечен
и не така приятел, както беше,
единствен ми е принципът и вечен:
с такъв не се отива надалече!
5 юли 2024г., София
Росица КОПУКОВА

Те ползват приятелствата единствено за дивиденти. А това е отвратително.
Стихът ти е силен и изобличителен, Роси. Поздравление!