ЧЕТЕТЕ ПО- НАДОЛУ

Мечтата ми ще седне да почине
в годините, но пак ще полети,
тя е така дошла, като Богиня,
но в цел все пак ще се превъплъти.
Додето я извая във реалност,
навярно може времето да спре.
Тя няма дом, но е Вселенска цялост,
красива, като синьото море.
Изхвърлям много камъни край нея,
излишни са, а и не правят път.
Така обичам просто да живея
и да ми шепне приказки светът.
И как да продължа, да ми подсказва.
С кои души по нашата земя.
Мечта и цел, това ме мен доказва,
че съм човек, създаден в светлина.
24 юли 2024г., София
Росица КОПУКОВА

Изваяна с вселенска красота!

Поздравление, Роси!

Нощно вдъхновение беше.