ЧЕТЕТЕ ПО-НАДОЛУ

ДЖЕНТЪЛМЕН
Дъждът изчака като джентълмен
Да свърша работата и да тръгна,
Безирът да засъхне и след мен
Земята жадна с обич да обгърне.
Благодаря на Бог и ангелите тук,
Те винаги с късмет ще ме погалят,
И заплющя живителният звук,
И прогърмя в програмата си кратка.
Е, понамокри ме, но суета
Във Симеоново отдавна нямам.
Там пиша много книги за света,
За ден, за седмица и ги издавам.
И с този джентълмен все ми върви,
И книгите ми по вода се леят,
Медали взимам с моите творби,
Пред вилата си аз благоговея.
Сякаш е част от мойто битие,
Тук учих, тук и писах , и успявах.
И ми е мило с четка във ръце,
Каквото мога и да подобрявам.
3 август 2024г., София
Росица Копукова




БЪЛГАРИЯ
Бяло, зелено, червено
Са моите цветове,
Лъвчето е пред мене,
Име от векове.
Много ми се живее
В тази прекрасна страна,
Да я пътувам и пея
По длъж и по ширина.
Жадно ми е за извор
И за планинска вода,
Дали защото израснах
Под Витоша планина?!
Мило ми е със хора,
Дух да имат и хъс,
Широк да е кръгозора,
Да са издигнали ръст.
България е в Европа,
Но с нашия си мегдан,
Наше хоро да тропа
И да извива стан.
Има такава държава,
Има добър народ,
От него плява не става,
Той е от древен род.
Още искам да ходя
По градове и села.
Да си говоря с народа,
Без рамки и правила.
Няма да се наситя
На българска красота,
Дано България видя
Мъдро да води света.
2 август,2024г., Симеоново
Росица Копукова

ПОСЛЕСЛОВ НА ЖИВОТА
На трети август мама бе родена,
Най- приказната мама на света.
На вид богиня, по душа - вселена,
Събрала доброта и красота.
Но свърши. Всичко хубаво си тръгва.
И щедростта на Бог си има край.
Аз неведнъж го моля да повтори
На детството ми слънчевия рай.
И същите родители си искам,
Със много здраве, в същата любов,
Защото времето все не достига
Да изживеем този благослов.
И щастие да има, и по много.
В живота си разбрах какво е то.
По ниско аз да сляза хич не мога,
Признавам си, че няма за какво.
Взаимната опора е велика.
А имаше и много топлота.
Бележникът със спомени ме вика
По нещо хубаво да прочета.
След двадесет и три години вече
Работи безпогрешно паметта
За всичко минало и отдалече
Пристига мама само във съня.
1 август 2024г., София
Росица Копукова
·
БАЗИЛИКАТА В ПЛОВДИВ
Под стъклата древността мълчи,
Стълби вити, сякаш вековете
преминаваме, напред вървим,
От вратата бъдещето свети.
Времето е влязло през портал,
Минало и днешно се преливат,
От екрана се извайва цял
И филмиран образ на предците.
Всичко е безкраен кръговрат.
Радостното е, че пак сме тука.
Свят е имало. Ще има свят.
И това е цялата поука.
Някъде Вселената прибра
Всичките епохи преживени.
Ще ни върне в старата земя
Помъдрели, живи, преродени.
И Базиликата е фрагмент
От пътуването на човека.
Чак ме е обхванал сантимент,
Влязла в лоното... на колко века?
1 август 2024г., София
По спомен от Пловдив
Росица Копукова

Но да не пропусна главното: Бог да прости прекрасната ти майка! Посветеният на нея стих е великолепен. Убеден съм, че те вижда и е дълбоко трогната.
Дъждът в ролята на джентълмен - едно прекрасно хрумване реализирано отлично.

Не изключвам възможността България да стане водеща в света. Това го предвиждаше и Слава Севрюкова.