Росица Копукова

Росица КОПУКОВА е родена на 3 март 1958 година в София.Завършва педагогика в Благоевград, висше и второ висше - българска филология в София , все в СУ " Климент Охридски".

Работи като журналист и досега към БНР.

Има 91 издадени книги на български, френски, немски, английски език - поезия и белетристика.

Позната й е награждавана в много страни по света и у нас с десетки награди. Италия, САЩ, Австралия, Украйна, Германия - са само международните награди.

Участвала е в много наши и международни Алманаси за поезия и проза, но сега основно се е насочила към книгите.

31 години представя млади български автори в БНР.

Владее и представя и астрология - в печатните медии и в БНР.

 

Публикации в сайта:

Англичанката от Разград


Ето ме в сайта за литература:

w.w.w Е - LIT.INFO

Ленчето Карастоянова от Разград не харесваше живота си на учителка в родния град. Затова след промените литна от първите емигранти за Лондон с надеждата да преобърне живота си.
Но големите надежди се оказват и големи илюзии и това го е написал в една друга епоха и по друг повод Чарлз Дикенс.
И така образованото момиче, знаещо английски, отначало намери работа като детегледачка, после шивачка, че плащаха повече и накрая откри своя връх сред служителите в Лондон - на рецепцията в хотел.
При все, че се озърташе много внимателно, тя не можа да намери постоянен партньор в живота. Не че не беше хубава. Напротив.
Просто в Англия на такива като нея рядко обръщаха внимание, а и българин не намери с отговорната идея да направи семейство.
Ленчето беше работлива и я поощряваха, където работеше.
Майка й си поплака доста и като беше там, и като се връщаше в Разград по време на отпуските, защото прозорливо усещаше, че дъщеря й няма да си уреди личния живот.
Иначе ги подпомагаше с пари, пообиколи свят и се завърна окончателно в България, след като родителите й починаха.
Бяха оставили апартамента на нея. Имаше брат, но той си имаше собствено жилище и семейство и не възрази.
Години наред прекара в Англия Ленчето. Пенсионира се и се върна.
Взе добра пенсия и продължи да самотува.
Заела се е на зрели години да опознава Родината и вземе да ми се обади отвреме- навреме да ми разкаже как е, що е.
Докато наскоро, вероятно в пристъп на тъга, ми призна, че е съжалила за емиграцията в Лондон. Не успя да се омъжи, а искаше. Тук имала кандидати на млади години и пренебрегнала добри момчета заради Англия.
Големите надежди се бяха изпарили.
Не й споделих едно мое отдавнашно наблюдение: откажеш ли на подходящи хора заради материалното, после късметът не идва.
Или нещо все се проваля накрая.
В живота не става винаги така, както очакваме.
Не ми се искаше да я засегна. Тя си го бе преживяла и сама.


30 април 2024г., София
Росица Копукова

НЕГО СИ Е ИЗБРАЛ СОБСТВЕНИКЪТ НА САЙТА

Но в случая - честито за престижната биография! С пожелание да се допълва с още по-престижени достижения. Амин!

От твоите уста в Божиите уши.