Понякога не мога да изричам
Думите за тази красота,
Която от природата изтича,
Мълча и гледам. Гледам и мълча.

Промислено е от ума на Бога,
От него ни е дадено за дар.
Едва ли осъзнаваме дълбоко,
Че тука никой не е господар.

И от едно търпение живеем,
Което може да ни помете.
Попивам красотата и немея.
Талантът е божествено небе.

Ще спра на прага на една идея.
Ще се опитам да извая стих.
Едва ли нещо повече умея,
Попаднала в тази света светих.


28 август 2024г., София
Росица Копукова


ЧУКНЕТЕ ВЪРХУ СНИМКАТА ДА ИЗЛЕЗЕ ЦЯЛАТА:

Заби се в мен нестихващото:

"Попивам красотата и немея.
Талантът е божествено небе."

Прекрасно прозрение, облечено в превъзходен стих.
Поздравление, Роси!