ЧЕТЕТЕ ПО-НАДОЛУ:

ИЗПРАЩАЧКА
Ще си отиде и поредният глупак, ще си отиде,
ще си отиде и поредната глупачка,
изпратих не една въшлива гнида,
решила да подхлъзне мойта крачка.
Не ги жалея, само им се чудя
как хората се раждат толкоз плитки,
със тази мисъл сутринта се будя
и в мислите си често я размитквам.
Навярно карма някаква изплащат
и друга правят с глупостите нови.
И на Земята за какво се раждат
един Бог знае. Аз да не злословя.
Но съм свидетел на финали тъжни
и астрологията ми подсказва-
ще гледам още аз от кол и въже
как собствената мерзост ги наказва.
Държи ме Бог, свидетелка на края
на не един двуличник във живота.
И тъкмо за подмолите узная,
и вземе, та си тръгне идиота.
А стиховете хубави остават,
за да покажат как да се обича.
Нали те от небето се раздават?
Пък, който може, нека да ги срича!
30 август 2024г. София
Росица КОПУКОВА


НАЧАЛОТО НА ВСЕКИ ДЕН
За мене всеки ден е понеделник,
И всяко утро идва с оптимизъм,
Тъгата се върти като отшелник,
Не ме докосва с капка драматизъм.
Признавам, някога живях безумно,
Но стихове оставих високосни
И ако бях във повечко разумна,
Не бих написала и строфи сносни.
За мене много скучни са онези,
Които с всичко се съобразяват.
Обичам дните си като полезни
Със хора, дето хич не се предават.
Ако оттук не вляза, там ще стигна
И никога не спирам да работя,
И виждам как Съдбата ми намига:
" Дръж се високо и над идиота.
Останалото остави на мене,
За всяка болка лекът ще намеря."
Така ме вдъхновява силно денем,
Дори да хлъзна в някоя химера.
Понякога напътства ме отгоре,
Закрила ми изпраща и утеха,
Във сънищата ще ми отговори
И ще проправи пътя ми полека.
Отдето не очаквам идва шанса,
Макар на други повече да давам.
Тя прави неочаквано баланса
И не разбирам като побеждавам.
30 август 2024г., София
Росица Копукова

dobre napisano i kazano .....

МНОГО МИЛО.

А встъплението на "Началото на всеки ден":

"За мене всеки ден е понеделник,
И всяко утро идва с оптимизъм,
Тъгата се върти като отшелник,
Не ме докосва с капка драматизъм."

е боговдъхновено!

Щастливка си, че музата на поезията те навестява толкова често.

Точно така е.