РАЗКАЗ ПО ДЕЙСТВИТЕЛЕН СЛУЧАЙ:
ЧЕТЕТЕ ПО-НАДОЛУ

между Сцила и Харидба. За атеист добре си е поживял. Но рано или късно идва последният баир. А той се нарича Самота! От него и безбожни и набожни ще вкусят преди смъртта. А пък после...каквото е рекъл Господ!

Поздравление, Роси! Много мисли пораждаш с късия си разказ!

П.П. А за любовниците ми стана жал - по човешки...

ВИНАГИ ЖАЛИШ ЖЕНИТЕ ТИ, БЛАГОРОДНИКО.

да съм кавалер.

Омръзна му на бате Бончо Ангелушев този провинциален градец, една и съща работа на библиотекар, една и съща жена близо 30 години да води. Деца отраснаха и напуснаха България.
Жената богата, ама една и съща. Още в южния град П. отвъртя една любовница, тя като заряза всичко домашно и литна с него от малкия град П. към столицата да си търси късмета. Цяло градче знаеше за бурните страсти и забежката на съгражданката.
Що имаха пари спастрени - по София наеми, скромни трапези, секс, еле Бончо намери прилична ръководна работа с доста зор и скандали. Влюбената постоя още малко, но нямаше как - върна се и да не иска, щото Бончо хвръкна по заможна софиянка с хубав апартамент в центъра на столицата. Перната в устата, ама приятна на вид и най-вече - сама.
Лит-мит, прелетя при нея с два куфара и съгражданката се върна като поакана в малкото градче за присмех на мало и голямо.
Дума за развод с жената Бончо Ангелушев не отваряше. Оназ и тя богата, разреши й да си хване любовник и да си живеят нашироко двамата - тя там, той тука, хем Председателствува, хем любов върти и така....повече от 11 години.
От господин Никой стана господин Някой, научи се на далавери, на кражбички, на спонсорства за услуги.
Хубаво, ама две години още и няма накъде - пенсия.
Софийската мацорана все още си го иска, но удебеля, закръгли се, не че Бончо нямаше вид на окръглен прасчок, ама по-фини обичаше.
Жането, така се казваше любовницата, имаше само една леля вече на 90 години и племеницата й беше грижа голяма. Ни дете, ни коте, ни съпруг, а само будалък й спретна тази хубавица Жането, дето я оставиха на нейните ръце да й бере дертовете.
С Жането и Бончо работеха двамата в една служба, ама шитнат ли го в пенсия, ще шитнат и нея, защото мнозина не я обичаха по обясними причини. Нищо, че е доста по-млада.
Зададе ли се нов по-млад, идва новата любовница, сменят се кадри и колелото се върти-и-и-и-и-и-и....до безкрай.
Затова Бончо заора много напоследък да изкарва пари, че всичко е до време, след две годинки, на 71-а хайде-е-е-е-е-е.... бай.
Но той има къде да се върне в градчето П., ами племенницата?!
Сън я не ловеше лелята, ама слама яж, дръж кураж до последния тираж!
Сега, има една математическа прогноза, ако не го приеме бившата, едно минус едно е равно на нула.
Но той си беше нула и от нулата тръгна.
Е, в крайна сметка ще се приюти в бащината къща в близкото село, ще постегне това-онова....
Нищо не беше известно. Децата от чужбина не искаха да го видят и чуят и с право.
В крайна сметка ще трябва да се погодят с госпожа Самота и той в П., и Жането в София и....каквото беше, беше.
Две годинки му оставаха от сладката службица, само две!
Само дано някоя болест да го не тръшне, че тогава?!
Атеист си беше Бончо от младини, но започна да се присеща да не се сети Господ за неговите грехове, защото годинките доста напредват и друго не остава, освен да се сещаш за Бог.
31 август 2024г., София
Росица КОПУКОВА