/ Разкази по действителни случаи /


Куна Митова си беше родом от село Б. Севернячката много са срамуваше, че е от село, учила до прогимназия в село. А после родителите й заминаха на работа в близкия дунавски град С.,работеха там и Куна завърши там гимназия.
После учи по Шумен руска филология.
После се побърка по мъже.
То не е като в селото Б. - Пеньо познава Ганьо, а Ганьо- Цаньо и така цялото село. Пък и селските момчета не я много вълнуваха, търсеше нещо по- така.
Намери го в първия си мъж, хубаво момче от град С. Куна беше особена хубост: кривоуста малко, русавелка, нискостеблена, ама ставаше.
И все с къщи и имане ги намираше. Ама интригантка и много лъжеше, въртеше и после се правеше на света вода ненапита.
Роди голямата си дъщеря и, докато стоя по майчинство, изпокара цялата къща с роднини, а тя голяма. Накрая си тръгна с един куфар с дрехите, не можеше да гледа и дете, нямаше къде, имотец нямаха нейните и остави щерката на отглеждане.

После се омъжи втори път и роди момче. Историята се повтори. Лъже-маже Куна, не я изтраяха и я изгониха и от втората къща. И там остави детето и си излезе с куфар в ръка, но скоро я изгониха и от работата, защото свекърът беше влиятелен човек и много й беше взел мерника.

С триста зора и търсене на близки хора, приеха я в едно училище да преподава английски, щото учи три месеца по Русе, никой го не щеше вече руския.
Ожени се трети път, но нямаше деца и оттам я изгониха.
Прочу се в града като мръсницата Куна, едвам се пенсионира, че и в школото много не я търпяха, но преди това хвана един разведен Гога за парлама, че не е вечната изгонена. Караха заедно единайсет години тя под наем, той у тях, ама той взе,че умря.
Та за него разписа най-много стихове, демек, мъжете виновни, не е тя.

Никой не й вярваше.Времената се промениха, Куна литна по екскурзии и правене на обществени клюки и нтриги, щото това й беше вторият занаят. Или може би първият.

2.

Нещо подобно беше и Лина Кременова, преименувала се на Лина Креме, дошла от малкия южен град П. И там всички се знаеха, но Лина завърши в София, щото родителите й- лекари, се преместиха на работа в столицата. И те под наем.
Като се пенсионираха , се върнаха в градчето, а Лина завърши Българска филология и се омъжи.
Роди една дъщеря , поживя с мъжа си, доскуча й и литна по тиферич.
Омота се в някаква секста си, дружество ли, дето се назоваваха братя и сестри и си полегваха кой с кого си хареса.
Мъжът й  научи. Скараха се жестоко и тя го напусна.
Намери един " брат" и роди син, ама не се погодиха много с братуването и се върна при пъвия, с когото не бяха разведени, момчето остави при втория. Той искаше да го гледа, но мъжът й вече я нямаше и за слива и не я уважаваше.
Лина обаче не се спря. То, докато животът не ти покаже как да спреш, някои не се спират.
Пишеше стихове, разкази, романи. Помогнаха й да влезе в Писателски съюз. Линето добре си разигра картите. Хвана един дебелак за любовник, тоже разведен. Той издава книгите, заедно пътуват да ги продават, заедно се любуват на градове и села, и на себе си.

Но настъпиха и по-тежки времена. Баща й се разболя, не живя дълго с болестта и почина.

Караха-вараха с любовника  и се изпокараха. Лина смени издателя. Но още беше с Дебелака, когато я докладваха в училището, дето преподаваше, от родителите навярно някой беше научил, че е развратна и има незаконен син.

За да не се разимирише работата за безнрвствената учителка, я шитнаха и оттам. И как не. Тя така проби и в частни телевизии. Секс-кекс и напред!
Останала без работка, разлудялата се Лина я пипна рака.
Пипна я и дълго време не я остави. Удебеля, побеля, коса пада, после расна, Лина заприлича на остаряло буре.
Няма вече интерес към Линовия секс. Идват млади и намаани.

За писателка не знаем, но Лина се прочу като евтина уличница, която, за едната слава, без бой не се дава.

Мъжът й и дъщерята, за похвала тяхна, не я оставиха. Ако не беше родила това свястно като баща си момиче, сигурно никой нямаше да я погледне и вече нямаше да е между живите. 
Как я изтърпя този човек развратницата, един Бог знае. И на мъжете понякога не им е лесно.
Но оцеля.
Сега се разнася  с първа група инвалидност по литературни партита и коктейли и моли някой да я рекламира, но такъв не се намира.
Мина й времето на Лина Креме, мина й!

14 септември 2024г., София
Росица КОПУКОВА

1. "Никой не й вярваше.Времената се промениха, Куна литна по екскурзии и правене на обществени клюки и нтриги, щото това й беше вторият занаят. Или може би първият."

2. "Как я изтърпя този човек развратницата, един Бог знае. И на мъжете понякога не им е лесно."

Умееш да впечатляваш с лаконизъм и с поучителност. Поздравление!