Стиховете ми не са измислени пробойни,
истински, прииждат от сърцето,
някой път море са с кули бойни,
някой път отдръпва се морето.

В отлива се наслоява нежност,
но нали съм си жена - стихия,
вместо размечтаната безбрежност,
пак въздигам дух, перо и бия.

Най-цивилизовано помитам
тъмни хорица и мрачни страсти.
После в мене птицата долита
да попее с топлите контрасти.

Та такава съм по Указ Божи,
гледам да не си кривя душата.
Стигна ли до неговото ложе
да изпрося радост по Земята!

29 декември 2024г., София
Росица КОПУКОВА

Много е добро това стихотворение!

"Най-цивилизовано помитам
тъмни хорица и мрачни страсти.
После в мене птицата долита
да попее с топлите контрасти.

Та такава съм по Указ Божи,
гледам да не си кривя душата.
Стигна ли до неговото ложе
да изпрося радост по Земята!"

Трудно е да се саморазгадаеш по-добре от това!