Особени сме пишещите хора,
достатъчни във свойта самота
и целият ни свят се спуска долу,
където пише нашата ръка.

И нищо повече не ни е нужно,
потъва всичко във духовността,
в идеите за обич и задружност,
които виждаме в дълбочина.

И чудим се защо не го съзнават
мнозина по прекрасната Земя.
Изкуството ни дава, не ограбва,
но колко ли разбират от това?!

4 януари 2024г., София
Росица КОПУКОВА

Прекрасен извод с ранг на аксиома правиш на финала на прекрасното си стихотворение. В живописта са необходими четка, платно и бои. А на поета му е нужен само лист и молив. По тази причина поезията е най-аристократично изкуство.