Постинг
18.01 21:18 -
МОИ НОВИ СТИХОВЕ


ЧЕТЕТЕ ПО-НАДОЛУ
Следващ постинг
Предишен постинг
ЯНУАРИ 2024
Какъв възпитан, кротък януари
ни прати дядо Боже за късмет,
къде ли не завиха диви хали,
а тука е да си по дух поет.
На "Витошка" просвирват музиканти
и за душата пускам им петак.
Е, има за разкош и тути - кванти,
а вятърът, предвестник на южняк,
минава покрай влюбените хора,
едва ли чуват тихия му глас.
Със мирис на кафе и на отмора
отлита час по час и час по час.
Благословено време за изкуство,
благословено и за любовта.
Остава само да се стоплим с чувство
под тази януарска доброта!
17 януари 2024г., София
Росица Копукова
НЕ ЗНАМ ЗАЩО
Не знам защо, но просто сме щастливи
и толкова е топла вечерта.
Очите ти са искрени и живи
и в твоята е моята ръка.
Тъгата, знаеш, аз не я обичам
и ти отдавна сякаш го разбра.
Не, няма думи. Тишината срича.
Аз само съм щастлива и мълча.
В безкрайността на времето сме двама.
И няма път за никого назад.
Отстъпиш ли назад, си е измама.
Не ни е крив със нищо този свят.
От нашите си ходове зависи
къде късметът ще ни поведе.
И затова задръж ме много близко,
да може щастието тук да спре!
18 януари 2025г., София
Росица Копукова
No insights to show
АЗ. СЪМ.....
Аз съм нежният бриз от морето,
Гръмка буря от планина,
В мене още живее детето,
Но и древна , и мъдра жена.
Аз съм есенен шепот любовен
И надежда за пролетен цвят,
Още много е рано за спомен,
Но не е за щастлив микро свят.
Дни на ревност минават край мене,
Но простено, щом има любов,
Нищо още не ще да старее,
Подмладяващ е топлият зов.
Тя и бурята се смирява
Пред усмивката твоя до днес.
Синеока зора ни огрява
И звезда ни изпраща нощес.
Нека бъдем. По Божия воля,
Да помолим за хубави дни.
Щом със милост ни гледат отгоре,
Сме щастливи прашинки добри.
18 януари 2025г., София
Росица Копукова
цитирайКакъв възпитан, кротък януари
ни прати дядо Боже за късмет,
къде ли не завиха диви хали,
а тука е да си по дух поет.
На "Витошка" просвирват музиканти
и за душата пускам им петак.
Е, има за разкош и тути - кванти,
а вятърът, предвестник на южняк,
минава покрай влюбените хора,
едва ли чуват тихия му глас.
Със мирис на кафе и на отмора
отлита час по час и час по час.
Благословено време за изкуство,
благословено и за любовта.
Остава само да се стоплим с чувство
под тази януарска доброта!
17 януари 2024г., София
Росица Копукова
НЕ ЗНАМ ЗАЩО
Не знам защо, но просто сме щастливи
и толкова е топла вечерта.
Очите ти са искрени и живи
и в твоята е моята ръка.
Тъгата, знаеш, аз не я обичам
и ти отдавна сякаш го разбра.
Не, няма думи. Тишината срича.
Аз само съм щастлива и мълча.
В безкрайността на времето сме двама.
И няма път за никого назад.
Отстъпиш ли назад, си е измама.
Не ни е крив със нищо този свят.
От нашите си ходове зависи
къде късметът ще ни поведе.
И затова задръж ме много близко,
да може щастието тук да спре!
18 януари 2025г., София
Росица Копукова
No insights to show
АЗ. СЪМ.....
Аз съм нежният бриз от морето,
Гръмка буря от планина,
В мене още живее детето,
Но и древна , и мъдра жена.
Аз съм есенен шепот любовен
И надежда за пролетен цвят,
Още много е рано за спомен,
Но не е за щастлив микро свят.
Дни на ревност минават край мене,
Но простено, щом има любов,
Нищо още не ще да старее,
Подмладяващ е топлият зов.
Тя и бурята се смирява
Пред усмивката твоя до днес.
Синеока зора ни огрява
И звезда ни изпраща нощес.
Нека бъдем. По Божия воля,
Да помолим за хубави дни.
Щом със милост ни гледат отгоре,
Сме щастливи прашинки добри.
18 януари 2025г., София
Росица Копукова
Благословеното време, януарската топлота и миговете на щастливи прашинки да са с теб цяла година!
цитирайЕмелика.
цитирайМного си силна и в интимната лирика!
цитирайТрогната съм.
цитирайТърсене