Дали ще седна в нечий кабинет,
под нечий бор или вековна мура,
за мен остава вечният привет,
когато си говорим за култура.

И знанията падат като дъжд,
а слънцето със ласка ги огряло
като на Робъртс идват отведнъж
направо Божиите генерали.

И всичко е възможно след това,
защото Господ Бог ни позволява.
Дори да седна в тихата трева,
небето искам да ме направлява.

И да тече ефирната река
от мисли, думи, спорове, идеи.
Животът ще е по- красив така,
дори да ни наричат ветровеи.

..................

Робъртс Лиардън, писател, " Божиите генерали"

1 февруари 2025г., София

Росица КОПУКОВА

"Дори да седна в тихата трева,
небето искам да ме направлява."

Поздравление, Роси!

А срещала ли си хора, които като чуят думата "култура", се хващат за кобура?