Не чакам никого,
не моля да се връща,
и спомени до болка не държа.
Помогнах много
и останах същата
константа, нравствена и все кръжа
като комета в светлите пространства.
Оттам не позволяват да тъжа.
Който не става за стабилна къща,
където да битува доброта,
духовността да бъде уважена
и много да се пише и чете,
довиждане, до другата Вселена...
Заминал си. Така е по- добре.
Практична съм, но не и прагматична.
Родена за изкуството жена.
Очакваща да си общува с личност
не само с печка, манджа и софра!
Росица КОПУКОВА, София

Перфектно изразено, Роси! Това си ти - намерила си най-добрия поетичен начин да се себеизразиш. Поздравявам те!