Постинг
17.02 19:38 -
МОИ НОВИ СТИХОВЕ ОТ ДНЕС
Автор: rosiela
Категория: Изкуство
Прочетен: 729 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 18.02 08:38

Прочетен: 729 Коментари: 3 Гласове:
4
Последна промяна: 18.02 08:38


СНЯГ
В навечерието на обесването на Васил Левски на 18 февруари 1873г. в София
Валя, валя, валя и измори се,
събира сили утре да вали,
утре е тежка дата и по видело
Апостола са бесили в зори.
Димитър Общи на това бесило
е на десети също провисял,
не е получил чаканата милост,
от турците добро не е видял.
Със спукан череп си отива Левски
от бой и със отрязано ухо.
Не е за всеки да остане честен
и идеал да носи, вместо зло.
От друго измерение пристига
тази изстрадала докрай душа,
на всекиго простил и си отива
нагоре, към добрата светлина.
Пророческите думи му се сбъдват,
но аз си мисля даже досега
дали ще е доволен от отвъдното?
Дано помага в тези времена?!
Не се е той от вярата отказал,
макар и расото да е свалил.
Оттам да моли Бога за България,
оттук на дело я е осветил.
17 февруари 2025г., София
Росица Копукова
СИТУАЦИЯ
На хребета на времето се спрях
да преоткрия своята посока,
за себе си и да не виждам грях,
аз знам, че Бог ме гледа отвисоко.
Небето милостиво е към мен
и дава знак кога какво се случва.
Денят ми да не е обременен
и аз наслуки всичко да налучквам.
Навремето въртях по сто неща,
сега по десет стигат ми и спирам.
Почивам, преосмислям и вървя
от хребета на времето избирам
къде да е нататък моят път,
от младостта до днес съм динамична.
Доколко ще достигна до върха,
това не знам, но искам да съм личност!
17 февруари 2025г., София
Росица Копукова
В навечерието на обесването на Васил Левски на 18 февруари 1873г. в София
Валя, валя, валя и измори се,
събира сили утре да вали,
утре е тежка дата и по видело
Апостола са бесили в зори.
Димитър Общи на това бесило
е на десети също провисял,
не е получил чаканата милост,
от турците добро не е видял.
Със спукан череп си отива Левски
от бой и със отрязано ухо.
Не е за всеки да остане честен
и идеал да носи, вместо зло.
От друго измерение пристига
тази изстрадала докрай душа,
на всекиго простил и си отива
нагоре, към добрата светлина.
Пророческите думи му се сбъдват,
но аз си мисля даже досега
дали ще е доволен от отвъдното?
Дано помага в тези времена?!
Не се е той от вярата отказал,
макар и расото да е свалил.
Оттам да моли Бога за България,
оттук на дело я е осветил.
17 февруари 2025г., София
Росица Копукова
СИТУАЦИЯ
На хребета на времето се спрях
да преоткрия своята посока,
за себе си и да не виждам грях,
аз знам, че Бог ме гледа отвисоко.
Небето милостиво е към мен
и дава знак кога какво се случва.
Денят ми да не е обременен
и аз наслуки всичко да налучквам.
Навремето въртях по сто неща,
сега по десет стигат ми и спирам.
Почивам, преосмислям и вървя
от хребета на времето избирам
къде да е нататък моят път,
от младостта до днес съм динамична.
Доколко ще достигна до върха,
това не знам, но искам да съм личност!
17 февруари 2025г., София
Росица Копукова
Търсене