СНЯГ


В навечерието на обесването на Васил Левски на 18 февруари 1873г. в София



Валя, валя, валя и измори се,
събира сили утре да вали,
утре е тежка дата и по видело
Апостола са бесили в зори.

Димитър Общи на това бесило
е на десети също провисял,
не е получил чаканата милост,
от турците добро не е видял.

Със спукан череп си отива Левски
от бой и със отрязано ухо.
Не е за всеки да остане честен
и идеал да носи, вместо зло.

От друго измерение пристига
тази изстрадала докрай душа,
на всекиго простил и си отива
нагоре, към добрата светлина.

Пророческите думи му се сбъдват,
но аз си мисля даже досега
дали ще е доволен от отвъдното?
Дано помага в тези времена?!

Не се е той от вярата отказал,
макар и расото да е свалил.
Оттам да моли Бога за България,
оттук на дело я е осветил.

17 февруари 2025г., София
Росица Копукова


  СИТУАЦИЯ


На хребета на времето се спрях
да преоткрия своята посока,
за себе си и да не виждам грях,
аз знам, че Бог ме гледа отвисоко.

Небето милостиво е към мен
и дава знак кога какво се случва.
Денят ми да не е обременен
и аз наслуки всичко да налучквам.

Навремето въртях по сто неща,
сега по десет стигат ми и спирам.
Почивам, преосмислям и вървя
от хребета на времето избирам

къде да е нататък моят път,
от младостта до днес съм динамична.
Доколко ще достигна до върха,
това не знам, но искам да съм личност!


17 февруари 2025г., София
Росица Копукова

mnoho hubavi stihove. blagodaria

Чест ти прави, че си написала стихотворение в памет на Левски!
Мир на праха му!