Космичната ми дреха е красива,
тъй нежно сътворена в светлина,
признавам, този блясък ми отива,
извезан е от бяла чистота.

Небесно гледам всичко през живота,
при нужда крача в теми от бита,
с възвишените сме едничка нота,
но аз по- земно гледам на света.

Душите ни съвсем не се разделят,
Вселената събира две в едно,
това си е Божествена повеля
в прераждания, в общо потекло....

И между блясъка прошета Дявол,
да може дрехата да затъмни.
Душа - звезда не става за предател.
Не се хабете. Времето лети!

7 март 2025г., София
Росица КОПУКОВА

"И между блясъка прошета Дявол,
да може дрехата да затъмни.
Душа - звезда не става за предател.
Не се хабете. Времето лети!"

Зашеметяващ финал!

Ясното зимно небе е впечатляващо. Много нощи съм излизал на студа да гледам звездите и съзвездията. Ама на село. В града не става.