След много битки в младите години
за справедливости и висини,
човек не може сам да се надмине
и помъдрях за хорските злини.

До толкова си може и не може
човекът и какво да го коря,
на мене дал си твърде много Боже,
настройвам се да ти благодаря.

Пък той със завистта ще си остане,
дори и да се мисли за велик,
не иска дарбата да му пристане
и да смени посредствения лик.

И продължавам в своя свят да пиша
, във моята домашна тишина,
където всичко пошло ще издиша
и влиза във дома ми светлина!

Изтрепаха се лудите големи
във този сбъркан некрасив живот,
а аз пътувам в своите поеми
и към космичното все търся брод!

10 март 2025г., София
Росица КОПУКОВА

А така, седни си на задника, ходи си насам–натам и си харчи пенсията, която редовно ти индексират.

и към космичното все търсиш брод!"

Силен и правдив стих!

За хубавия коментар, както винаги ги правиш.