Аз няма как да претворявам приказка,
В която ти си непознат герой,
Ако е хубава, не е измислена,
Ако е лоша, е сюжетът твой.

Какъвто си, такъв ще те опиша
След първите възторжени слова,
А стойностното, ако в теб издиша,
Съвсем не съм виновна за това.

Жената затова се приласкава,
Да те направи смел и по- добър,
Но тя не може да те озарява ,
Нито да те прикрива под чадър,

Когато носиш своето ръбато
Характерче със самовлюбен ген.
От теб не става приказка богата
На доброта. Не се разтваря в мен.

22 март 2025г., София
Росица Копукова

А също и по чисто кавалерски причини. Чест ти прави психологическият подход, който си успяла да развиеш в това оригинално твое стихотворение!