Все чудя се защо ми е щастливо
по Симеоновския обичаен път,
пък то било с причина вечно жива,
открих я скоро в този райски кът:
навред четирилистни детелини,
не е проблем да ги намериш тук.
И аз ги виждам толкова години,
на щастието без да чуя звук.
Но винаги ми ведро на душата
и чудя се, и чудя се защо?
А то ми детелини под краката
със четири листа, все за добро.
Накрая осъзнах се и наричам
за всекиго по цвете за късмет!
То Симеоново да го обичаш,
направо от небето е ответ!
И знам, че доста болни излекува.
И въздухът съдържа чудеса.
И ангелите слизат да зимуват,
и с птиците разменят словеса.
Но стигат даже тези детелини,
които са неземен Божи дар.
Зелените очи като светини
блестят пред стъпките ми, сякаш жар
от щастие припламва и се носи,
сами попадат в моята ръка,
дошли са тук без никакви въпроси
и пак растат със четири листа!

26 март 2025г., София
Росица Копукова

Не си спомням български поет, който да е възпял толква хубаво в стих четирилистните детелини.

Поздравление, Роси!

Да не би да ги селектираш в къщи?

Може би е така.