Невинаги стихът побира всичко,
невинаги стихът ме отразява,
било обичам или не обичам
е вярно, че със мене преживява.

Дори да е непълен откъм изказ,
душата вечно нещо притаява,
все пак е израз, моят личен израз
на онова, което ме взривява.

И имам непрестанно да довършвам,
и имам непрестанно да словея,
но няма как, аз знам, не се прекършвам,
когато чрез поезия живея!

27 март 2025г., София
Росица Копукова

Поздравление!