Дванайсет декара била е крепостта
по мярата велика на скалите
и, оцеляла ,църквата сега
разказва миналото на предците.

И, заличаван, но възобновен,
Асеневият надпис съществува,
Българийо, с един народ свещен
най-древен, християнски, пак робуваш.

Не се предавай. Пътят е един,
през ери и епохи преминава,
защото ще остане до амин
във бъдещето, както повелява

сам Бог. С победа на духовността
напред към следващите ни години.
Качих се някъде до вечността
на моята възкръсваща Родина.

6 май 2025г. , Асенова крепост- София

Росица  КОПУКОВА

hodila sum tam .....

Силно съм впечатлен и от финала:

"Качих се някъде до вечността
на моята възкръсваща Родина."

Дай Боже да възкръсне наистина, защото поне засега стремглаво лети надолу - ком дъното на бездънната пропаст.

Дай Боже!

Това мисля е първото стихотворение за Асеновата крепост, което съм прочел.