АВТОРСКО ЕСЕ


ЧЕТЕТЕ ПО- НАДОЛУ

/ авторско есе /
Минава време, докато осъзная двойственият човек. Който едно говори пред тебе, друго зад гърба ти. То всички обичаме да си поклюкваме, но не винаги с цел да направиш мръсно.
Хитрецът с извитата уста и въртящите се ококорени очи.
Или лъжецът, който си измива собствените грехове с теб и то с нещо, което не си направил, но той се отрива в чистата ти биография.
Ей така се научих да изобличавам. Даже на младини повече, сега по си мълча, защото знам една приказка от баща си : " Не можеш да се скараш с целия свят".
Въпреки че и хората без позиция не са ми по вкуса.
Имало е случаи: прави ти услуга, мислиш го за добър човек, но лицето полудява от твоя напредък и вика на помощ интригите.
Аз разплитам, но дълго не се обяснявам.
Двойствените думи, както и двойствените хора напускат моето полезрение.
Колко добро съм направила, не е истина. Неудобно ми е да говоря, сега съм доста по-премерена, защото модел " ихтимански лопати" са много в сила и днес, както и " няма ненаказано добро".
Но не съжалявам. Нито за доброто, нито за изобличението.
Дългите ми приятелства са винаги на случаен принцип и с хора, с които имаме общи виждания.
Леля Ванга казваше: " Бели с бели души трябва да се търсят и сродяват". Това правя.
От малки грешки кавга не правя. Винаги можем да се разберем. Но ако някой съм го настъпила по мазола, да търси причините в себе си.
10 май 2025г., София
Росица КОПУКОВА

Има нещо много нечистоплътно в двуличните хора. Те по принцип са лицемерни и не мислят доброто на другите. Бог да ни пази от такива! Ценен материал си написала, Роси.

• Винаги пристигай пръв и си тръгвай последен. Така сплетниците няма да имат възможност да те одумват.