Нямах никакви проблеми
Нито с майка, ни с баща,
Животът да не бе поема,
Сплотяваше ни обичта.

Винаги единно цяло,
Винаги един до друг,
Това отдавна съм видяла
И досега го виждам тук.

Чужди са ми простотии,
Разногласия, кавги,
Който е израсъл в радост,
Няма друго да смени.

Затова врати затворих
На хора много недобри,
С простотиите да споря
Безполезно е дори.

Знам какво е то - семейство
С допустима свобода.
Отклонение не правя.
Всеки в своята среда.

Няма ли човек - опора,
Няма място в моя дом.
Със различните не споря,
Не правя драми и погром.

Винаги у нас жената
Била е на пиедестал.
Връх бе взела Добротата,
Сега си взима своя дял.

10 май 2025г., София
Росица Копукова

Те са вълнолом пред него. Но ти напълно заслужаваш тази защита, а изключително силната ти поезия черпи вдъхновение от нея!

Такива равносметки и ретроспекции не са на добро. И аз ги правя.