Да задминеш много върхове
със перо вълнуващо и смело ,
само най- безкрайното небе
ще възвеличава твойто чело.

Слънце ще те грее, а мъгла
ще се мъчи да не те провиждат,
не чакай от човеци светлина,
Бог над теб, под него ти завиждат.

Отмине век и време се смени,
над върховете името ти свети,
ще те признаят, но сега бъди
знаме на добрите ни поети.

Опрости бездарната вина,
всички ще потънат във забрава.
Който свети с Божа светлина,
той единствено сред нас остава.

6 март 2026г., София
Росица Копукова

"Опрости бездарната вина,
всички ще потънат във забрава.
Който свети с Божа светлина,
той единствено сред нас остава."

Но си я казала с високо перо. Аплаузи!

Като се засилиш да задминаваш, погледни преди това през рамо назад, да не те отнесе някъй по нетърпелив.