Чета аз със страшна сила " Георграфия на българската литература." Книга първа за Пазарджик и попадам на една особено талантлива Таня Тодорова. Много ми хареса как пише това момиче и се поразтърсвам да науча нещо повече за нея в нета.
И попадам на една великолепна статия за три поетеси от Пазарджик - Диана Балабанова, Марияна Влахова и Таня Тодорова. И трите са включени в Книга първа за творци от Пазарджик, макар да са само с по една книга.
Никола Иванов ги е представял и трите в Пазарджик като особено талантливи и в статията, общата, и в книгата, поотделно, се мотивира защо по убедителен начин.

Това ми навя времето за моите и не само моите млади години, когато очаквахме някой да ни обърне внимание, да ни помогне, да ни даде крила. Нямаше.
В епохата на загтворените врати се мъчехме да пробием сами.

Аз бях много хубава и сега съм си хубава де, та налитах на "особени"  предложения от Георги Джагаров, Иван Спасов, литературния критик, вече покойници, Иван Гранитски гледаше в една точка в тавана. Мога да посоча и други. 
А мнозина като в сп. " Пламък" изобщо не четяха творби на млади автори, ама изобщо.Също и в тогавашния в. " Пулс".

И да ви кажа, позавидях с бяла завист на тези момичета, че имат подтик от човек като Никола Иванов. Че той отделя брашното от плявата и не се церемони.

Напред, момичета. Ние живяхме в друго време. Не оставайте с по една книга. Прекрасно пишете и го докажете на света.


Росица  КОПУКОВА

И този критик е един от тях. Тези три дами са просто щастливки.

Много точен акцент даваш на това що е истински критик.

Ние нямахме такъв шанс.

"Ние нямахме такъв малшанс!"

Ох, ама и ти ли се причислявяш към младите пуитеси?

Става дума за младите момичета, които е оценил Никола Иванов.
Къде ме слагаш мене.
Аз съм се доказала отдавна.