Едни от най-добрите ми съседи са еврейско семейство. Жена му почина, остана сам. Човеколюбиви, отзивчиви, толкова услуги са ми правили и съвети давали, дето от българи не съм получила. И техните родители познавах приживе. Коректни хора, много държат на семействата си и продължават до края на живота да помагат на децата си. Еврейката два пъти чупи крак, преди да почине. Пада, става, той я води, магазина зарежда. В къщи помага. Аз съм се чудила.
Наскоро разбрах, че е завършил полувисше и висше като мен - педагогика и 12 години е бил учител. Винаги съм го имала за търговец. Ние се познаваме 35 години поне. Една лоша дума не стои между нас. Негов приятел - израелец, му подарява стоката си в София, когато много остаря и се оттегля в Тел Авив. И учителят се захваща с търговия, та досега.
Имат. И имот имат, и всичко, щото работят. И жена му, докато почина, и предците. И много си помагат. Не лъжат, не те изиграват, не крадат. Работят на макс цялото семейство и след като съпругата му почина на търговеца. И учат двете му деца. Няма простотия, няма разправии, няма обиди....Няма бе, няма.
Покойната имаше нещо проблеми с брат си за наследство, дали от това се притесни, не знам, та си отиде много ненавреме, но двамата си бяха прекрасни хора. И децата им са добри.
Има една българска поговорка: " Куче да е, от сой да е!". Ти вземи гамен или уличница и чакай да направиш семейство. Не става. Става с труд, разбирателство, взаимопомощ и семейственост.

Абсолютно си права, Роси!
И при мен всички евреи, с които съм се познавал, бяха честни, почтени и работливи хора, които винаги гледат да ти помогнат. С отлично впечатление съм от тях!

И аз имам съседи еврейско семейство възрастни хора. Жена му също почина. Ти го поздравяваш, той те гледа като пребозало теле и мълчи. След известно време гледам, си е завъдил приятелка и сладко сладко си гукат на пейката пред входа. Посещава го и у дома.