/ Разказ по действителен случай/


Венчето беше практична и оправна жена. Такава я усетих като се сприятелихме от няколко екскурзии, останалото го разбрах впоследствие.
На 60 останала вдовица. Между строежите на къщи и апартаменти, мъжът й, който бил на добра служба, стигнал до инвалидна количка. Гледала го чинно Венчето, починал той, изпратила го като хората.
Обаче, любена - недолюбена, а загоряла като ромски тиган, вместо да гледа внуци, хукнала по мъже. На дъщерята и на сина дала по един апартамент, тя се оттеглила в хубавата вила в Банкя и останала там. Кола си имаше нова, аларма, тишина и спокойствие.
Хубаво, ама при Венчето само с тишина не става. На седмицата по веднъж децата да идват, малко е. И Венчето реши да се насочи към някой самичък от младите години, та да поднови любовта.
Като избира да се жени, избра го Милко, работлив и паралия, зер тя мързелан не ще, да чака на нея. И си помина живота добре.
Развъртя се по познати, ходи по гости и срещна Гошето, съученик от техникума. Не го щя на млади години, но сега й хареса. Не беше съвсем беден гологан, вдовец, децата отделно.
Подновиха връзката. Доволна, разказва ми как ходели по театри, по концерти, по екскурзии. Не чакал на нея. Заедно делели разноските. На млади години го зарязала заради Милко, но сега всичко било окей. Пожелах й късмет и не я бях чула с месеци, докато наскоро звъни и реве. Ама реве ви казвам, не й се разбират думите от рев.


/ Следва / 12 април 2026г., София
Росица Копукова

/ Продължение /


Както си ходели насам - натам, Гога често нощувал при нея в Банкя, една нощ изчезнал, заедно с всичките й спестявания, които за зла врага държала у дома си, златните накити и той самия.
На сутринта няма Гога, няма пари, няма накити.
Докато го открие в София, той вече заминал извън България. Синът му живеел в Лондон и тя се досетила, че вероятно бил там. По отговорите на полицията.
Няма свидетели, няма нищо, няма камери на вилата й и й казали, че нищо не може да докаже, нито да го обвини.
Та рева, милата, и пита, може ли да се направи нещо.
- Може, Венче. Пиеш една студена вода и гледаш внуци.
Тя не остана доволна, но й добавих разяснение защо полицаите са й отговорили правилно.
Пък и разказах и за дядо Пенко, зарязан от сина си. Като прибрал млада любовница и олекнал с двеста хиляди лева. И той рева у нас.
Та тези работи станаха преди еврото, но още им държи топло.
Наскоро Венчето получи и кратко писмо от скрит номер:
" Нали помниш какви простотии въртя в ученическите години".
Това явно й е било отмъщението.
Не е мъжко поведение, но какво да се прави?!

12 април 2026г., София
Росица Копукова

Не разбрала овреме, че пустио мерак се наказва. А Гошето добре се е нагушил. Но при подобна кражба хубаво не го чака. И той ще си плати сметката!

Хубаво и поучително четиво!

Каквото повикало, такова се обадило!
Гошо доволно си е отмъстил на тази пачав.. за обидата в ученическите години Десетилетия е търпял, накрая е успял!
Аз на големи приятели прощавам два пъти, ако видя разкаяние за направеното зло!?
Но , ако последва и трети път, плащат и за предните два!

Но тя е окрала надеждата му , да бъде негова! Котато е бил млад!
(Впрочем, извадил е късмет Такава овълчена лисица е щяла да окраде младостта му)
Един вид му се е подиграла!
И отмъщението е там, където ще я заболи най- много- зависимостта и от имАнето! Тя жали най- много за него!
Удар в десятката!
Няма как да прежали това, което осмисля живота й
Не е като героинята от " Честни сини очи", да махне с ръка и да почне от нулата, все едно, че нищо не е станало
Реве, та се къса!

Всичко най- добро!