Понякога вината идва късно,
за да подскаже как изглеждаш ти,
дори не си помислил колко гнусно
изглеждал си във нечии очи.

Дали за всичко ще помогне прошка?
Това всеки е нужно да реши.
Мълчи вината, скъсана Гаврошка,
а често прошката и тя мълчи.

Към другия да приближиш е трудно.
Понякога е невъзможно чак.
Тече животът разнороден чудно,
съдбата, случва се, подлага крак.

И сам, разобличен от собствен поглед,
дано намериш своя верен път.
Навярно съвестта, дошла на оглед,
в душата ще открие своя кът.


27 април 2026г., София
Росица Копукова

Права си, че понякога чувството за вина ни застига, когато най-малко очакваме това.
То гризе отвътре, в подсъзнанието ни, докато избие в един съвсем случаен ден. И тогава:

"И сам, разобличен от собствен поглед,
дано намериш своя верен път.
Навярно съвестта, дошла на оглед,
в душата ще открие своя кът."

Невероятно силен и точен финал. Аплаузи!

Който пие вино не усеща вина, защото винаги казва истината.