И ТОВА СИ Е.

ЧЕТЕТЕ ПО- НАДОЛУ:

Елена Алекова

НАДМИНАВАНЕ

Центон по стихове от книгата „ Златната река “ (2026) на Росица Копукова


Довели Музата със звездописа,
звездите ме събуждат някой път .
В часа на вдъхновението чисто
препъва се който ми слага прът.
Сама ли спра, побутва ме небето,
че трябва смело да вървя напред,
защото имам мисия заветна
да пръскам светлина и мъдросвет.
Намирам себе си, като пътувам,
в музеи, манастири, градове.
България тогава ми се струва
единствен рай сред всички светове.
Че даже и когато е тревожна,
тя ражда и безкрайна тишина.
Че в нея всяко чудо е възможно
и всяка спирка е: Човещина.
Понякога изпитва ме съдбата:
ту мрак, ту скръб, ту залъкът – вгорчен.
Но трябва да се продължи нататък
и пак през болката да дойде ден.
Привикам ли с магия красотата,
откривам Бога, съчинявам стих.
Но не деля мегдан със суетата
и, общо взето, търся пристан тих.
Цъфтят цветя и обич и горещо
е в простичкото мое битие.
Но разни хора в упор ме пресрещат
с подмоли, злоба, завист и сие.
Да им се хващам надали си струва –
от простотията расте трева.
И без на чужди сметки да робувам,
ще споделя изстрадани слова:
„ Желания, злословия, потребности –
това са залъгалки за безумните.
Аз се опитвам да надмина себе си
в Божествената красота на думите “ .

30 април 2026

Талантлива и пише божествено.

Пожелавам ти повече такива приятелки, Роси...и всички секири да бъдат изхвърлени на бунището!