Пътувам ли, душата се прочиства,
особено след труд и след проблеми,
и съществото в мене се разлиства,
светът е пълен с най-различни теми.

Идеите на Бог са като Слънце,
не можем ние да го стиснем в шепа.
Търкулната съм като малко зрънце,
далеч от болка, мъка и несрета.

Оттича се всяка злоблива дума,
отгоре свети с радост синевата
и мерзостта е като стара шума,
стопила се е нейде под тревата

. Красиво е. Лекува красотата
и жалките душици отстранява.
Не наша, а на Господ е Земята,
каквото дава, само той ни дава.

Природата е със целебна сила.
А в хората пак търся добротата.
Признавам, че най-много ми е мила
България, рай Божи на Земята.

7 май 2026г., София
Росица КОПУКОВА  

Расте тревата тихо и мълчи,
така красиво дворът украсява,
проблясват цветни билкови очи,
и мъдростта в природата изгрява.
Преди коситба просто свети тя,
то, мимолетното, е най-омайно,
погалвам й косата със ръка
с усещане за нежност и потайност.
Ще си отиде, както всеки път,
но с млада чистота ще се завръща.
Така е кръговратен и светът,
но дава шанс за труд, любов и къща.
Поезията ще го окрили,
подобно ласка, слязла от небето.
И чак в тревата ще се притаи
за да ни преосмисли битието.

7 май 2026г., София

В тях е въплътена цялата ти мъдрост и поетично майсторство.