В поезията светлината е различна,
всеки блести по своя начин чуден,
във стихотворната им динамичност
човеците вълнуват и разбуждат.

В поезията думите прозвънват
с мелодия така неповторима,
отекват във душата да осъмва
с неземната им приказност красива.

И стига тя изкуството да вае
от сребърната нишка чак до Бога,
ще дойде и човек ще го признае,
защото носи дар и то по много.

Не можем ангелите да разсърдим,
когато стане дума за таланти.
За всеки светлината е магична.
Поетите са ярки диаманти.

5 юни 2026г., София
Росица Копукова    
                 
   ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ

Виждаме, което Господ позволява,
останалото трябва да се сетим,
обаче Господ даже и тогава
подава ни идеи безответно.

Той Заповедите затуй остави
на своите чада, а те не слушат.
Как просто би било да се живее,
а не на Бог да стигаме до гуша.

Невидимото още ни не казва,
изпитва ни така...как раснем ние.
Нравствеността един път е показал.
Сега в престола виното си пие.

А долу бой и грехове безумни.
И лудости из земните пространства.
От толкоз светлина стоим на тъмно .
Какво ли, Боже,там отвъд ни чака?

5 юни 2026г., София
Росица Копукова      

"От толкоз светлина стоим на тъмно .
Какво ли, Боже,там отвъд ни чака?" -

Прозрение = пророчество! Само истински поет може да стигне до него.

Поздравление!

Нещо си излязля от орбита.