Вали и слънце грее,
животът хубавее,
клавишите сами летят
и топли стихове творят.

Утре съм на юг,
в други ден на север,
правя земен кръг
и съм си приветна.

Ж-ж-ж-ж-ж-жт прахосмукачка,
после и метла,
четка за чистачка,
четка за боя.

От всичко по малко
да ми е добре.
Имам си закалка
в живота - море.

И държи ме Господ
умно под контрол.
Както да щурея,
сядам си на стол!


  5 юни 2026г., София
Росица КОПУКОВА  

Един мъдър възрастен човек, когато го попитах веднъж какво прави, ми отговори така:

"Живея по малко, за да има за всеки ден!"

Очевидно и ти си стигнала до тази мъдрост, Роси:

"От всичко по малко
да ми е добре.
Имам си закалка
в живота - море."

След прочита на стиха ти ми олекна на душата. Лъхна ме чувство на ведрост!

Време е да си лягаш да спиш.