ЧЕТЕТЕ ПО-НАДОЛУ:

По белите листа остана хубав спомен,
в библиотеката ми - книги за любов,
за никого аз не направих помен,
отидоха си като послеслов
на моята поезия красива
и само тя след тях ги надживя,
изложиха се като бяха живи
и не разбраха - близка бе смъртта.
Такива прости хора със постъпки,
не по професия, а по душа,
но аз не шия любовта на кръпки
и като си отиде - се теша
със многото последвали задачи
и с новата явила се любов,
при мене спомените не нагарчат,
животът даден е за благослов.
И всякакви илюзии отмива.
Понякога за кратко ми тежи.
Но всеки своята съдба развива
и аз не жаля милите лъжци.
Поезията да си чел и схванал
каква жена си срещнал срещу теб.
Такъв си бил, такъв си се показал,
самотник недодялан и нелеп.
Красиво пиша още, вас ви няма,
въздигнати по белите листа.
Бог да прости, Вселената голяма
е отделила и за вас звезда.
4 юни 2026г., София
Росица Копукова

Затова са си отишли милите. Но ето, че и от смъртта им има полза - роди се това прекрасно стихотворение за техен помен:

"Красиво пиша още, вас ви няма,
въздигнати по белите листа.
Бог да прости, Вселената голяма
е отделила и за вас звезда."

Поздравление за поезията!

Красота и природна тъпотня.
А образовани.
Остави се.

Иначе как биха ги излъгали да се бракуват.