Нещо се разпалих тези дни пожарно,
на простите хора дадох им отпор,
често подминавам мнозина нахални,
но сега внезапно създадох им зор.

В повече ми идват, ама са й доста.
В сложните моменти справям се сама,
Този свят безумен пълен е със прости
и се случва никак да не ги търпя.

Злото се разгаря, аз не му отстъпвам.
После ми минава и отново пак.
Чудя се защо ли хората се хъсят?
Като може лесно да си дават знак.

И ми е неясно, и ми е различно -
някаква плеяда евтини глупци.
Уж сме племе мъдро,уж сме племе лично,
а пък ни разяждат хорица - молци?!

2 юли 2026г., София
Росица КОПУКОВА

НЕ СЪМ РИЦАРКА
Когато тръгна като Дон Кихот
и яздя кон, но той лети в безкрая,
не съм самичка като идиот,
съмишленици имам все накрая.
Не са и много. Честните мълчат.
И затова светът е още много грешен.
Но има светлина. И има път,
ако сме борбени, но и сърдечни.
Как точно този свят ще се спаси
Христос дойде и лично ни показа.
А мойта земна максима гласи:
че честността съвсем не е проказа.
Добре, че имам спътници, добре.
По-малко са, но има и остават.
Когато станат свестните море
тогава именно ще побеждават.
Простено е да се излъжеш пак
във името на някаква идея.
Върви животът като бавен влак,
а Дон Кихотовците сме до нея.

2 юли 2026г., София
Росица КОПУКОВА

"Как точно този свят ще се спаси
Христос дойде и лично ни показа.
А мойта земна максима гласи:
че честността съвсем не е проказа.
Добре, че имам спътници, добре.
По-малко са, но има и остават.
Когато станат свестните море
тогава именно ще побеждават.
Простено е да се излъжеш пак
във името на някаква идея.
Върви животът като бавен влак,
а Дон Кихотовците сме до нея."

Изключително силно и точно - истинско прозрение си вложила в "Не съм рицарка", Роси. Чест и почитания!

Да бъдем!