/ Разказ по действителен случай /

Не съвсем близо до нас, но стари клиенти на баща ми от Симеоново, ни бяха поканили на гости в красивата си триетажна къща. Всичко имаха. Той - международен шофьор, тя - касиерка в учителски вестник в София.
Баща ми им уреждаше делба с брата на собственика, на местните палати. Бащата им помогна справедливо да направят делбата, те останаха доволни, а брат му - обиден. Няма да посоча имената. Ще разкажа само какво остана за него: три етажа, отделно тавански, обитаеми, гараж и толкова за брат му. Двете тавански гарсониери са даваха под наеем.
И мястото - наполовина.
Явно е искал да олапа повече, но не стана, като например един граничен бунар и барбекю. Не успя и хвана за гушата едва ли не клиентът на баща ми. Не справедливо, а по братски.
Та така, спасеният от брат си, имаше две деца, момче и момиче. Пораснали, изкласили до един техникум, вечни годеници с партньорите си, от тия, дето не им се прави семейство, но го разтягат във времето като дъвка.
Момичето, Мариана, беше истинска красавица. Работеше секретарка, защото владееше добре английски, който изучавала след средното си образование. И да вземе шефът да я прати на летището да посрещне един чужденец от Австрия с написано име на картон на английски, по- точно двете имена, за да я види и тя да го води в офиса. За по-сигурно даже шефът праща две момичета.
Отиват те, вдига Мариана картона, съзира ги Йозеф виенчанина и са влюбва на мига в наше Марианче. Той сгоден, тя сгодена, той не обича домакинзлъка, тя не го обича, бързо се разбрали и скоро след съдбовната среща двамата развалят годежите. Виенчанката си тръгнала с ледена омраза, там много не жалят за такива работи, освен ако се губят много пари , но българският годеник на Мариана не приел така леко разлъката и се поболял.
Майка й ни разправяше, че още й тежало това на съвестта, на нея, не на Мариана, защото момчето влязло в нервното и години наред не се успокоило.
Мариана обаче си заминава при съпруга във Виена. Йозеф не бил милионер, но си имал много хубав самостоятелен апартамент, добра заплата, намерил работа и на нея. И като се приберели, си поръчвали храна за вечеря и си гледали филми. Деца не желаели. Жена идвала два пъти седмично да почисти. Пей, сърце.
Таз поне омъжена по документ, брат й в Симеоново, вечен годежар. Който не иска да се жени, така го играе и може някой или някоя да му се върже.
Та Марианчето я хареса Виената. Стана си европейка жената, и това си е.
И най-интересното е, че кани там родителите си, но не се връща в Симеоново. Дали не се страхува от роднините на бившия, не можем да гадаем, но това е самата истина. Така де, ще слугува красивото момиче в къщата на някоя симеоновска свекърва?! Как ли пък не!

13 август 2026г., София
Росица КОПУКОВА

За сетен път се убеждавам колко практични могат да бъдат някои жени, като твоята героиня Мариана. Докато някои мъжет, особено по-чувствителните, при раздяла нерядко стигат до психиатрична клиника.

на кого ще оставят палата един ден?!

Обзалагам се!