ЧЕТЕТЕ ПО-НАДОЛУ:

МАКСИМА
Изкуството бездарни не търпи
и всеки некадърен е забравен,
не носи постът други благини,
освен пари за временна прослава.
Освен фалшив медал и суета,
която вековете ще изтрият,
остават само тези имена,
които праща Бог да ни развият.
И днеска има смешни, но дали
кураж ще има някой да им каже?
Защото истината най -боли,
по- лесно е човек да се подмаже.
Високите, те светят и отвъд,
дори и на Земята да им пречат,
талантът осветява вечен път
и тук, и по небесните пътеки.
Не се оплаквам. Дал ми Господ шанс
да се докажа и да ме признаят.
Как ще ни помнят младите след нас
е много рано още да гадая.
По принцип пиша. В този днешен свят
талантът със бездарни се боричка.
До време е. Мнозина си мълчат,
а аз обичам да си казвам всичко.
30 август 2026г., Симеоново,
вилата
Росица КОПУКОВА Вижте по-малко

·

АВГУСТ В СИМЕОНОВО
Наоколо е само тишина,
зеленина, надежда за утеха,
обичам тази българска земя,
под Витоша красива в лятна дреха.
И нищо, че богатите мълчат
и крият се зад своите дувари,
на всеки знам трагичния му път,
дори на думи той да ми се хвали.
Тук има натежали грехове,
макар и зло наяве да не правят,
палати има, но и страхове,
които повсеместно ги предават.
Говори само тази тишина,
защото е подадена от Бога,
светлее само тази светлина,
в която няма никаква тревога.
30 август 2026г., Симеоново,
вилата
Росица КОПУКОВА Вижте по-малко
Росица Копукова
2 д
·

ЛЮБИМЕЦ
Един врабец дойде на мойта маса,
любимец, той пристига неведнъж,
не ще трохички, постои и чака,
да каже иска нещо отведнъж.
Не се страхува. С поглед ми говори.
Хабер ли праща някой от отвъд?
И аз със него даже хич не споря,
не го и пъдя в летния му път.
Пък отлети. Но знам, че ще се върне.
А аз отварям тема за деня.
Да поработя. Вярвам, ще ме зърне
отгоре някой близък към дома.
Нещата прости май са най- красиви.
Природата си има таен код.
За нас е дадено да сме щастливи.
И всеки има си житейски брод.
Дори и всичко да не сме разбрали,
животът може кротко да тече

Не мен това отдавна ми показва
със обичта си малкото врабче.

30 август 2026г. , Симеоново
Вилата
Росица Копукова

В "Максима" казваш огромни истини. При това с рядко изящно и мъдро слово!

В "Август в Симеоново" се прокрадват, на фона на природата, отново безценни философски размисли, завършващи с невероятна поанта!:

"Говори само тази тишина,
защото е подадена от Бога,
светлее само тази светлина,
в която няма никаква тревога."


А "Любимец" е силно човешки стих, присъединяващ едно знаково врабче към кръга на човешката емпатия:

"Да поработя. Вярвам, ще ме зърне
отгоре някой близък към дома.
Нещата прости май са най- красиви.
Природата си има таен код.
За нас е дадено да сме щастливи.
И всеки има си житейски брод.
Дори и всичко да не сме разбрали,
животът може кротко да тече.
На мен това отдавна ми показва
със обичта си малкото врабче."

Колко хубаво, колко образно и колко мъдро. Най-искрени поздравления, Роси!

"Изкуството бездарни не търпи" – Да бе! Нали самата казваш че ръководството на СБП са такива.
"Наоколо е само тишина" – Да бе! Щурците не ги ли чуваш?