Из моята книга "Зад стената.Възкръснала" ще ви разкажа един характерен момент с редактори в сп."Пламък" преди промените от 1989г.Тогава,когато без партийно направление не можеше да станеш писател.Списание "Пламък" се намираше на ул."Ангел Кънчев"5 в столицата,където тогава се помещаваше казионния Съюз на българсикет писатели и откъдето ги изгониха.

                 ========================

             И един ден влетях в кабинета  на Рада Александорова и Владимир Попов  с настоятелна молба да върнат стиховете ми.Казаха да дойда след два дни,макар да не връщали ръкописи.Явно им бе писнало от мен„
             Контакти с тези двамата,както и с онези от в."Пулс",ако си някой талант и не са сигнализирали за теб,никога не е имало.
     След два дни ми връщат всичките мои творби,придружени с чужди,на един млад хуморист.Явно нито са чели,нито знаят кое на кого е.
      Бясна,научавам,че в ЦК на БКП за литература отговаря Владимир Голев,но той често излизал в болнични,когато трябва.
      В момента на моето питане пак е бил "Болнични" и попадам в приемното време в кабинета на неговата заместничка - другарката Виктория Дончева./По-младите едва ли знаят,че тогава всеки отдел изкуство и отрасъл имаше отдел и в партията,по-точно в ЦК/.Нося в една ръка в."Пулс" с отпечатаното стихотворение на сина на Любомир Левчев-Владимир.Понастоящем преподавател в Американския колеж в Благоевград,след като поживя в САЩ.Началото бе:

            Стена.
            Фанфар и Луна„
            Фа.
            Мъгла.
            Стена и Луна...
и т.н. в този дух продължение.
     Винаги съм го смятала за бездарие ,но нарои книги,които могат да бъдат открити в картотеката на Народната библиотека за потвърждение на думите ми.
        В другата ръка нося мои стихове и питам дали да чета.Съгласява се Виктория Дончева и аз избирам това:

         ОБИКНОВЕНИ  НЕЩА

Нека има това,дето казват,че все не достига,
за да бъда доволна съвсем и да спра да постигам,
сетивата си винаги с обич докрай да насищам
и духът си със бъдеще  ,но със бъдеще бистро.

Нека моите думи звучат като чувани вече,
нека мойте мечти да отиват познато далече,
нека в делника делничен няма и късче магия-
само нека живеца за себе си аз да открия.

Самонека живи,само нека не стихва до края
и банално да е,само нека не спра да мечтая
и тогава с това,дето казват,че все не достига
все пак някакъв връх ще запиша в житейската книга.

  1988г.

      По-късно влезе вмоята стихосбирка "Лесно ли е да си млад?",1004г.

       Тяпожелава дачуеоще едно стихотворение,избирам любовното "Жажда"-подбрано после в същата книга,където е горното.

       ЖАЖДА

Искам като самодива
с целувка да те упоя,
в очите сида те поглъщам,
в косите си да те държа.

Искам да те омагьосам,
за да ми принадлежиш,
всичко друго да забравиш,
с всичко да се разделиш.

Самодивите,разказват,
зли красавици били,
но аз ще те обичам много,
дори накрая да боли,

ще имаш право да си тръгнеш
или да останеш с мен,
дори и аз да се превърна
във жена за всеки ден.

     1983г.

     Тя мълчи заслушана.Питам я аз ли не съм в ред или редакторите,след това допълвам случката в сп."Пламък"и нося копие от творбите и на младия хуморист,които й давам.
      Пак мълчи.Изчервява се,после казва:"Вижте,наистина сте много талантлива.Ние имаме поръчение да не се месим в работата на редакциите,само да ги наблюдаваме и контролираме,нои аз обещавам да Ви помогна".
        Че като разтресла тяедно писмо /така и не го видях/ зо главнияредактор на "Пламък"-кабинетния творец Георги Константинов,който никога не знаеше какво става и до него все нямаше достъп,че като ме вика спешно неговата секретарка,така както не можеше да се стигне до него,че като мидръпват една дружна критика /и телефона намерили/,пък аз-една контра,че като скача литературният критик Иван Теофилов да ме бие-трима се спускат да го озаптят...
     А аз:
     "А после-съдебна медицина,документ и при прокурора.И не мислете,че се шегувам,баща ми е юрист.Няма да се спре дотук,ако този луд ми налети..."
    Стресна се и го прибраха в другата стая.
     =============

     И ве така,докато дойде 1989 година.