Интересно оправдание за близкостоящия до Тодор Живков Георги Джагаров прави вестник "Минаха години" в брой 51 от 21 декември 2015г.- как той десетина дни след 10 ноември 1989г. си хвърлил партойната книжка и всички се отдръпнали от него.Е,и какво от това?Значи антикомунист - подлец ли е, та е станал комунист? Не. Просто е въжеиграч. Ядоха, пиха, ловувах с бай Тошо, на всички постове беше, стана десети ноември, хайде няма Тошо, няма партия.В това отношение Дамян Дамянов е далеч по-почтен от него, комунист е бил и такъв си остана. И не го криеше. За разлика от Джагата.
   Аз ще допълня нещо към личната му биография: в кафенето на писателите, в заграбената сграда на ул."Ангел Кънчев" 5, от която после Съюза на българските писатели бяха изгонени, Георги Джагаров беше чест гост, редом довечно пияния Любен Дилов - баща, бащата на вечно фъфлещия посредственик Любен Дилов - син.Бащата беше писател - фантаст. Не ме интересува фантастиката не съм го чела. Но аз също ходех там в илюзията, че мога да пробия в червенопартийните списания без креват или без бланка за влизане. Та те сядаха вдясно на една по- дълга маса, там им беше постоянното място. Голяма работа вършеха, не ти е работа.Намаше случоай да не отида там и да не ги видя, просто защото там се правеха срещите с млади писатели.В кафето.
    Докато портиерката, също пишеща жена, не ми каза едно ценно четиристишие:
    "На "Ангел Кънчев" пет,
    кадърна - некадърна,
    от всяка става поет,
    с добропу....напред".
    Много вярно. Самоче това не бе съвместимо с моя морал, така че мнозина критици си останаха само с предложенията-да не ги цитирам поименно, че ще стане резилът пълен.