Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.01.2016 11:42 - Спомен за гения д.ф.н. Йордан Ватев
Автор: rosiela Категория: Лични дневници   
Прочетен: 584 Коментари: 0 Гласове:
4



    Един живот не може да се затвори в една книга. Дори само отрязък от него. Но каквото и да подарим на поколенията за една ярка личност, все ще е от полза.
     На 20 ноември 2004 година издъхна в Окръжна болница - София, един голям сонетист,  невероятен лирик, хайку поет, преводач, автор на учебници по риторика и сам невероятен, магнетичен оратор, прфектен графолог и просто много добър човек - доктор на философските науки Йордан Ватев.Роден на 7 март 1933 година в София. Преподавател в университетите  - СУ "Св. Климент Охридски", София, Велико Търново, Шумен. Покоси го инсулт и след близо пет дневна кома си отиде от света на прозата и битовите несгоди, за да отлети в света на песните, при Създателя, който го бе дарил с този невероятен талант.Потомствен роднина на Стоян михайловски и Иларион Макариополски. Добър познат на леля Ванга.
    Мнозина, забързани в грижи и напрегнато ежедневие или заключени в своята самота, дори не подозират, че България загуби своя Шекспир.
     Един творец с много приятели, но подчертана избирателност за онези, които имаха духовно родство с него.Между тези хора бях и аз.

        Из книгата ми :"Моите срещи с Йордан Ватев" , 2004 година, София

            Възкресение

              / сонети /

    """""""""""""""

Звънят камбаните на Ватикана,
от Купола се лее светлина,
на Микеланджело всевечната вълна
разлива се над гняв,тъга и рана.

Исусе, Твоят жив живот остана -
повеят тих в зелена равнина,
запаленият фар в далечина,
дъхът на теменужката засмяна.

Ти всеки миг в душата се таиш,
готов си гняв, неправда да простиш,
отваряш портите на добротата.

Светътвърви към своя сетен ден,
но тираздаваш вяра в свободата,
от Твоя Дух ще бъде той спасен.

      2 февруари 2001г., София

     В книга, издадена от мен, има и други негови стихове, издадени от мен. Италия ,Швеция, Норвегия бяха страни, накоито той посвети великолпни сонети, без да е стъпвал там.Вероятно Бог го пренасяше, това и по телевизия не е гледал, което пишеше в своето светилище в гарсониерата в жк "Младост".Благодаря му за искреното приятелство и за многото ръкописи, които писмено ми завеща. Имам ливъзможност един ден, ще ги издам за българите. Аз лично го намирам по-талантлив от Шекспир и това не е само мое мнение.Имаше и много завистници, но тях никой не ги знае.

    Превеждан: Германия,Австралия.Италия / поздравително писмо от папата /, САЩ, Китай, Русия ,която той много обичаше, Белгия. Той - БКП, аз - не, приятелство непоколебимо .Светла му памет.Днес щяхме да празнуваме, както винаги, ако беше жив.






Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rosiela
Категория: Поезия
Прочетен: 6609757
Постинги: 5041
Коментари: 23945
Гласове: 9776
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031