Постинг
27.01.2016 22:43 -
Поглед към образователната система в Швейцария
Раят на земята - Швейцария, има, меко казано, образователна система от нашето Възраждане, ако семейството няма шанс да прати детето си в частно училище.Но преди да пристъпя в разкази от училищния праг, нека ви разкажа за предучилищната ситуация с днешна дата.В европейското село - Швейцария, така я наричат западняците, жената не работи. Шанс е след дълго чакане да намериш място, най-вече в частна детска градина, където детето посещава по четири часа два или три пъти седмично на няколко нива, докато стъпи в училище. Частна ли е- детето се отглежда по метода на парниковия ефект - любезност от приема до ежедневното изпращане на вратата, любезност вътре, широта на духа и навреме плащане на таксата.
Държавна ли е - ситуацията е друга. 80 страници правилник на вътрешния ред получава всеки родител, който разбира основно това, че той е един безправен червей, който не бива да прави нищо друго, освен да мълчи и да спазва правилата на учебното заведение и най-вече да не безпокои учителя за нищо. Обикновено групата е една - големите учат по-малките и,когато ги вземат по-малките, учителките занимават един час повече по-големите.Иначе по-малките се обучават на принципа - на учителката помагат батковци и каки. Понеже се учи на три езика в тази планинска страна, има курсове за всеки език,ако случайно детето не го знае, които курсове обикновено не се спазват навреме. Невероятно, но факт. Не се спазват навреме в... Швейцария.Засегнатият родител започва да гони учителя, но той се крие. Как ще го безпокоиш като има правилник за неговото спокойствие.
На същия принцип големи учат малки и часове накрая в повече за големите, децата се учат в държавните швейцарски училища до 4 клас. Ама този набил онзи? Законът на джунглата. Родителят е длъжен да възпитава детето си в толерантност. Тежко и горко, ако е българче или русначе.
Ако школото е частно - не, тогава няма криене, няма закъснения. Тогава има мили усмивки, водене за ръка до вратата и от вратата нъватре при прием. И комплименти:" Какво умно дете имате!"
В държавния полис, метафорично казано, е добре детето да не блести с особен ум и дарования и да не са отличава от другите деца, за да не ги дразни. Отличава ли се - тутакси е намразван и от деца, и от учителки. Лошо му се пише и ако малкото човече се отличава по хубост. Момче ли е- нахаканите европейки го атакуват на момента с ласки от типа: ущипване, подритване, а момчетата налитат на бой. Ако е момиче, не е по-леко положението, тогава то пати от момченцата, особено ако не могат да си поделят красавицата за общуване.
Искате ли детето ви в Швейцария да се справи с живота такъв, какъвто е в държавното предучилищно или училищно заведение, го запишете задължително на курс по карате или айкидо.
В къщи, ако татко може да си позволи, взима на мама прислужница, която върви по 30 евро на час минимум, естествено тя се подмотва, за да мине повече време.Ако не - мама хваща препаратите и действа.Ако е по-кротка и домовите - добре, но ако е по-разкрепостена и надарена- мъка, мъка.
Така стои в общи линии животът в рая на земята - Швейцария.Иначе стоките и парното са доста по-евтини от другия рай на земята - България.А хубави тоялети и чанти, обувки, се купуват на разпродажби на екс.
Лично аз не бих останала там. Иначе - за екскурзиант е чудно, но нравите им, особено финансовите, никак не са ласкателни. Преди аз лично да забележа това, един голям наш хуморист Алеко, го е забелязал в Америка.пък е възкликнал :" Парица е царица" преди около век.
Не случайно Швейцария води едно от челните места по броя на самоубийствата в света. Защо ли? Като всичко си имат хората, не е като у нас, ама на - факти неоспорими, които ни вкарват в размисъл.
Този разказ оставям на интелигентното българско учителство да намери само отговорите на въпросителните ми за образованието в Швейцария.
Е, с добро или лошо, у нас такива правилници за държавните школа няма, та учителите ядат бой на поразия, без да ползват тези методи от Възраждането: големи учат малки и при все желанието си да научат на нещо българския разлудял се ученик. А ако това се случи в Швейцария, сещате ли се какво ще последва?
София - Лозана - София
Включено в моя книга с разкази.
Автор: Росица Копукова
Държавна ли е - ситуацията е друга. 80 страници правилник на вътрешния ред получава всеки родител, който разбира основно това, че той е един безправен червей, който не бива да прави нищо друго, освен да мълчи и да спазва правилата на учебното заведение и най-вече да не безпокои учителя за нищо. Обикновено групата е една - големите учат по-малките и,когато ги вземат по-малките, учителките занимават един час повече по-големите.Иначе по-малките се обучават на принципа - на учителката помагат батковци и каки. Понеже се учи на три езика в тази планинска страна, има курсове за всеки език,ако случайно детето не го знае, които курсове обикновено не се спазват навреме. Невероятно, но факт. Не се спазват навреме в... Швейцария.Засегнатият родител започва да гони учителя, но той се крие. Как ще го безпокоиш като има правилник за неговото спокойствие.
На същия принцип големи учат малки и часове накрая в повече за големите, децата се учат в държавните швейцарски училища до 4 клас. Ама този набил онзи? Законът на джунглата. Родителят е длъжен да възпитава детето си в толерантност. Тежко и горко, ако е българче или русначе.
Ако школото е частно - не, тогава няма криене, няма закъснения. Тогава има мили усмивки, водене за ръка до вратата и от вратата нъватре при прием. И комплименти:" Какво умно дете имате!"
В държавния полис, метафорично казано, е добре детето да не блести с особен ум и дарования и да не са отличава от другите деца, за да не ги дразни. Отличава ли се - тутакси е намразван и от деца, и от учителки. Лошо му се пише и ако малкото човече се отличава по хубост. Момче ли е- нахаканите европейки го атакуват на момента с ласки от типа: ущипване, подритване, а момчетата налитат на бой. Ако е момиче, не е по-леко положението, тогава то пати от момченцата, особено ако не могат да си поделят красавицата за общуване.
Искате ли детето ви в Швейцария да се справи с живота такъв, какъвто е в държавното предучилищно или училищно заведение, го запишете задължително на курс по карате или айкидо.
В къщи, ако татко може да си позволи, взима на мама прислужница, която върви по 30 евро на час минимум, естествено тя се подмотва, за да мине повече време.Ако не - мама хваща препаратите и действа.Ако е по-кротка и домовите - добре, но ако е по-разкрепостена и надарена- мъка, мъка.
Така стои в общи линии животът в рая на земята - Швейцария.Иначе стоките и парното са доста по-евтини от другия рай на земята - България.А хубави тоялети и чанти, обувки, се купуват на разпродажби на екс.
Лично аз не бих останала там. Иначе - за екскурзиант е чудно, но нравите им, особено финансовите, никак не са ласкателни. Преди аз лично да забележа това, един голям наш хуморист Алеко, го е забелязал в Америка.пък е възкликнал :" Парица е царица" преди около век.
Не случайно Швейцария води едно от челните места по броя на самоубийствата в света. Защо ли? Като всичко си имат хората, не е като у нас, ама на - факти неоспорими, които ни вкарват в размисъл.
Този разказ оставям на интелигентното българско учителство да намери само отговорите на въпросителните ми за образованието в Швейцария.
Е, с добро или лошо, у нас такива правилници за държавните школа няма, та учителите ядат бой на поразия, без да ползват тези методи от Възраждането: големи учат малки и при все желанието си да научат на нещо българския разлудял се ученик. А ако това се случи в Швейцария, сещате ли се какво ще последва?
София - Лозана - София
Включено в моя книга с разкази.
Автор: Росица Копукова
Търсене
