Леля Пенка, чистачката, от маминото предприятие, където майка ми бе икономист до пенсионирането си, след дълго чакане за проверка от милицията и след гаранция от две жени, които я познават, че ще се върне в България, едната от които беше майка ми, събрала великите за тогава 420 лева и отива на 15 - дневна екскурзия в Италия. Това й било мечтата - да види Венеция и Рим, та  да си отиде спокойно от този свят, както казвала тя. Но покрай тях видяла и Верона, Милано и Генуа.
      Връща се тя предоволна на работа и я питат: "Е, Пенче, разказвай, как беше там? Хареса ли ти?". Разказала обстойно тя, но преди това въвела увод: "Ей, какво да ви кажа, другарки, гледаш, гледаш, гледаш дворци, статуи, гондоли, пък зажмиш от красота. Думи нямам от възхищение".
      Чул за разказите й двумесечният бивш партизанин от Рила, директорът, пък я заплашил. "Ей, Пенке, ако много знаеш да хвалиш капиталистите, ще ти взема мерката".
      Майка ми казваше, че не бил лош човек, те са го учили на икономика, той с основно образование, завалията, както и жена му, но на, този път криво му станало от хвалбите Пенкини.
      Пък Пенка му отвърнала: "Другарю Директор, и да ме изгониш, защото няма за какво да ме уволниш, тези две ръце работливи ти нямаш. Нито мотиката можеш да ми вземеш.Така че не се плаша. Ти се плаши, да не те свалят от поста".
     И разговорът приключил. Та малко станал шефът за смях в предприятието.