Да не го пропускаме.Великолепен разказвач, реалист, талант.Художник в слово на българското село.
В живота - хитрец като героя си Андрешко. От родното му Байлово са прототип много от героите му. Малко пийвал ракийка, много гледал и ослушвал към кого да се насочи. Любимец в царския дворец при Борис Трети, любимец и след 9 септември 1944г.Повратен раказ към соца "Врабчетата на  стрина Дойна", имаш и още  един прокомунистически, но съм го забравила  в момента.
Истина е обаче, че опитахме от беднотията, от несправедливостите, за които той е разказвал.. Винаги е бил народен по дух и миоглед.
В тежкаразпра с Йордан Йовков. Обвинява го публично, че е взаимствал изрази от него и е черпил идеи за "Албена"- изброява по точки какво смята, че му е отраднал Йовков. Съдят се, но прекратяват делото. Силно притеснен от тези излагации, Йовков заболява о рак и умира. Съмненията на Елин Пелин обаче са основателни.И двамата са големи, но са хора на своето време.
Още едно дело има срещу него. Съдят го истинските родственици на Гераците, по едноименната повест. Този път няма споразумение. Упорито искат да го осъдят и да му искат обезщетение. Елин Пелин обаче не само е сменил имената им, но и част от описанието на къщата и събитията в повестта. Това го спасява. Елин Пелин е оправдан.
Поклон пред дарованието му!

Андрешко...

е „Моят приятел Елин Пелин“ на Змей Горянин. Един позабравен писател. Двамата са били приятели и това са неговите спомени за този велик писател.

Има я в Народната библиотека, там я четох преди години. Малко е пристрастна, но не е безинтересна.
Моите сведения са от Байлово, пито от извора, където имахме добри приятели на моите родители. А най-вярна е информацията, която е хем на добре познавали го хора, хем безпристрастна.

А дразгите между двамата класици показват, че и големите творци са хора с недостатъци...
Да им простим и да забравим!

Те не са си простили приживе, за нас , идните поколения, остават само последствията от случилото се.