си е неповторимата Елена  Алекова. Тази вечер тя ни събра на задушевна поетична вечер с последната й книга "Каквото...", центонини - това е вид поетична форма, с родопските песни, с митични хайдушки разкази как са се родили някои от народните песни, със стихове и от по- предната книга " Стихове и скрижали". Пък като пусна към края на вечерта един глас в родопска песен, да се чуди човек защо не е станала народна певица.
Тази ярка мъдра личност в родната ни наука и поезия, а и белетристика, с неподражаемо и оригинално, увлекателно слово винаги привлича като сателит приятели, но и врагове. В заседателната зала на Народната библиотека в столицата бяхме, надявам се, само приятели. Пихме хубаво бяло и червено вино, осигурено от ръководството на библиотеката и трудно се разделихме, ама нямаше как - там затварят в приличните часове.
Дано и децата й са талантливи като Елена. Нейният дисонанс в нелекия й живот иде от чистия въздух на родопската Мугла и недотам чистия въздух в завистливите среди на София. Обаче тя си знае, че е " дете на Бога", иначе не би оцеляла. Здраве, късмет и успехи, Елена Алекова, смело напред и нищо да не те плаши. Даровит " овен " си все пак, на 3 април се раждат забележителни личности. Като теб!

И ти благодаря, Роси, че осветли това културно събитие, състояло се в Националната библиотека!

Наистина е много талантлива жена. Борбена, честна и затова не влиза в калъпи.