На път за Симеоново вали,
лети по някоя снежинка само,
до вилата е заледено и блести,
натрупал сняг по елховото рамо.

Под Витоша е тихо, красота
и въздухът е с мярка : кота " чисто",
отварям с обич пътната врата
и над снега е някак си лъчисто,

около мен струи се светлина
в приятно застудялото ни време,
а то сега от мойте рамена
отнеме всяко наслоено бреме.

Дори с природата да помълчим,
пак имаме създучия от радост.
На път за Симеоново вали.
Не, струва ми се, Бог ми праща благост.

20 декември 2017г., София- Симеоново - София
Росица   КОПУКОВА

че възпяваш много красиво Витошката природа, Роси!
Било свързано със самата планина, или с любимата вила и тези прекрасни елхови дървета. За Витоша не са писали много поети. На пръсти се броят. Ти внасяш сериозен поетичен принос към темата за тази планина. Поздравявам те за хубавия ти стих!

много обичам планината, под билото й местата и това ми личи в поезията, вилата и нея, наистина. Още веднъж благодаря.