КОГАТО И КОГАТО Когато се сбогувам с някого, го гледам в очите - търся прошка или надежда, че пак ще се видим. Днес си тръгнах от село, но не погледнах къщата в прозорците - няма смисъл, рекох си - неодушевени портрети. И за да не звучи сантиментално - изхвърлих пепелта от печката извън двора. И каквото още намерих. Но цигарите, които изпуших през това време, ги събирах в джоба на зимното ми яке, за да не цапам двора. Когато вече потегляхме, само едно си помислих - че никой не топли черешката в двора ни (сантиментално звучи, но така е)! Лани я посадих. И тази пролет ще ражда. А трябваше да й оставя зимното си яке. Поне зимното си яке трябваше да й оставя. Макар и с фасове

КОГАТО И КОГАТО


Когато се сбогувам с някого,
го гледам в очите -
търся прошка или надежда,
че пак ще се видим.

Днес си тръгнах от село, но не погледнах
къщата в прозорците - няма смисъл, рекох си - неодушевени портрети.

И за да не звучи сантиментално - изхвърлих пепелта от печката извън двора. И каквото още намерих.
Но цигарите, които изпуших през това време, ги събирах
в джоба на зимното ми яке, за да не цапам двора.

Когато вече потегляхме, само едно си помислих -
че никой не топли черешката в двора ни (сантиментално звучи, но така е)!
Лани я посадих. И тази пролет ще ражда.
А трябваше да й оставя зимното си яке.
Поне зимното си яке трябваше да й оставя.

Макар и с фасове

За жалост е оставил лятното си яке на черешката. За зимното не му е стигнало времето.

Бог да го прости, но на светлинни години от Поезията с главно "П"!
Благодаря, Младене.

Амин!
Роси, за съжаление не познавам творчеството му, но тази творбичка, много ми допадна. Има поетичен заряд и сантимент.

Аз съм чела доста стихове от него, бели стихове. Елементарнички. Но не бъркам в душата на никого.

вдигат шум около смъртта на този човек? Умряха писатели като Валентин Пламенов, Виктор Пасков, Румен Балабанов, ала около тяхната смърт не се вдигна чак такава дандания.

Най-талантлив беше Румен Балабанов.