от регионалния поет Валери Станков. В книгата му "Буквар за влюбени" има едно бледо копие на идея от Добри Жотевата " Балада за единака". То се нарича " Вълчи вой под 1000 луни" и с чиста съвест бих го нарекла пиринчена имитация на чужда идея от поезия 14 карата.
Това не е първото докосване до чужди стихове на "знаменития"  поет и е лесно откриваемо, за който се интересува. Неговата честа хвалба : "Да, девойчице, учил съм се при стари майстори", спокойно може да перефразираме : " учил съм се как да открадна идея от стари майстори, но не съм успял в изпълнението".
А " девойчицата" е негов ник!
По-нататък мога да ви запозная и с други нежни кражбички, достатъчни, за да не го подведат по Закона за авторското право.
Наслука, поете!

острото възражение точно Валери Станков да получи паричната награда " Теодор Траянов" през 2012 година, разделена на половина с друг поет. Наглата Неблаговеста Касабова, която са сгрешили да поканят като Председател на жури, защото СБП им я предлага по метода на червения телефон, обаче настоява еднолично наградата да се раздели на две и едната половина да вземе Валери Станков в размер на 500 лв. Цялата награда, предвидена да се даде на едно лице, е била 1000 лв. Безсрамие!

Но така е с регионалните поети, които четат стихове по селските читалища...
Не знам дали е идвал в София да чете стихове в читалище "Н. Хайтов" на Плиска.
Преди години доста хора от блога там представяха новите си книги.

чиста реминисценция на Вознесенски и Евтушенко. Затова вече на нищо не се учудвам, Роси!

Не знам да е бил там нашият човек, друже. Бил е в пиано бара на Столична библиотека, където почерпи с чайче 4 мадами и себе си. И никой друг. Там бара се даваше безплатно с цел публиката да консумира и тя си го стори сама. Лично слушах този человечец безумен. Бил е в Народната библиотека, там са му платили една неголяма заличка, както и в Съюза на юристите, също са му платили залата, но тя е много голяма и е имало хорица само на предните редовце.

" един нечакан и неискан гост", без да е отбелязано в кавички и уточнено откъде го краде.
Вижте сами в Станковото стихотворение "Паметник на изпращача".

Кристално чистата мечта на провициалния поет е тази: “Гепи мангизите и мекио!“

в стихотворението си на линк:

http://benelina.blog/poezia/2018/12/28/kysno-no-sym-jiva.1640160

и цитатът е следният:

"Живей!- да умираш е толкова късно!" /Валери Станков/

Уви, този цитат не е негов, а е изплагиатстван. За справка привеждам линк с оригинала /най-горе/. Интересното е, че незабавното потупване по рамото не закъсня!!!

А Валерко плагиатства майсторски.
Освен това съм сигурна, че той й слага анонимните минуси, нещо, което се случва на оригинални поети. Други. А тя е такава.
Трябва човек да е доста проницателен като нас, за да прецени човечеца насреща. Със сигурност и не знае на колко хора е сътворил мърсотии, което си е дарба по бащина линия.

,

за да бъде посочен оригиналният източник на мисълта. И съвсем разбираемо е, че тя не би поместила моя коментар, защото се опасява какво ще последва от негова страна. Сърдечно ти благодаря, Роси, че ти го помести в своето коментарно поле и така стана възможно изнасянето на истината. Нека всички да видят и преценят.

Ще има тежки псувни и цинизми по нежна жена. Ама тя не го знае.